Владислав Димитров – новият политик

Снимки: Юлиян Донов 

Днес картината е различна. Владислав Димитров току-що е навършил 31, но вече има: внушителен опит като мениджър, респектиращо образование, ръст на баскетболист и костюми, на чиито етикети дискретно са изписани непроизносими италиански марки. Информация на ухо: обича да рисува.

Той е сред новите депутати от ГЕРБ, които демонстрират амбицията да върнат доброто име на

Народното събрание. Определя ми среща в почивката между две заседания и въобще не му хрумва да прекара деня си по стара депутатска традиция в „зала Юг”, каквато беше печалната слава на лобито на хотел “Радисън” в предишните парламенти. Владислав е от Перник. Завършил е Художествената гимназия в града и страстно искал да учи автомобилен дизайн в Италия – Меката на красивите коли. Прагматизмът обаче надделял. Баща му имал бизнес за преработка на метали и младият му наследник отишъл да изучава мениджмънт на предприятието в Австрия. За семейството си, което го е подкрепяло през цялото време, гвори с огромно уважение. Казва, че дори не му е хрумнало да остане в чужбина – за разлика от много млади българи, които предпочетоха да изпробват талантите си зад граница. „За 3 години точно три пъти си казахме

„добър ден” със съседите ми на етажа. Липсваше ми тукашната емоция, лесното сближаване.

Пък и противно на това, което се говори, стара Европа не гледа с добро око на чужденците – за разлика от Америка, която се стреми да превърне емигранта в американец. Какъв щях да бъда в Австрия? Най-много да успея да стана мениджър средно ниво в някое предприятие, но свой бизнес в тази страна трудно можеш да организираш”, разсъждава младият депутат. Тук той отдавна се движи по най-скоростната лента Преди да влезе в парламента, Владислав участвал в управлението на предприятие с 300 работници, което произвежда продукция от метални изделия главно за износ. „Защо за износ? Защото търговете в България са предрешени, защото

трябва да дадеш подкуп, за да имаш шанс, защото правилата никога не са еднакви за всички.”

Така младият перничанин е решил да остави за известно време семейния бизнес и да се захване с политика. Според него България е „40 години назад и 20 години встрани”. Преди 2 години основал ГЕРБ в Перник, станал член на Националния изпълнителен съвет на Клуба на предприемачите в партията и естествено, получил предложение да оглави депутатската листа в града. Първоначално се дърпал – кой ще движи делата във фирмата, малко ли работа си има, няма да му остава време за нищо…

Но после размислил и преценил, че това е шанс да се опита да промени нещата, които сам не харесва. Владислав не е от тези, които влизат в парламента, за да трупат връзки и състояние. Те не му липсват. Сега му липсва само време, защото макар официално да се е разделил с акциите си в предприятието, все още прекарва всяка свободна минута в офиса. От което страда приятелката му, разбира се. Въпреки че Владислав е късметлия – срещнал е жена, която е точно толкова заета колкото е и той и не се сърди на оскъдните часове, прекарани с него. Тя работи в банка и се казва Владимира, но повече от това нашият герой не издава. Признава, че откакто влязъл в политиката, вниманието към него се засилило, още повече че официално е ерген. Владислав обаче е имунизиран към погледите на хубавите жени. Той е строго моногамен и връзките му (които се броят на пръстите на ръката) са били винаги дълги и силно обвързващи.

„Последния път, когато отидохме на почивка, прекарахме първите 24 часа в сън”,

обяснява бясното темпо на живот напоследък депутатът. Усмихва се на въпрос дали липсата на време е извинението му, че още не се е оженил. Всъщност и двамата не бързат. Не са живели заедно с любимата, с която е вече 7 години. Казва, че първо трябва да довърши къщата си в Кладница, която впрочем сам е проектирал.

На снимката в телефона му тя наистина изглежда прекрасна, а от двора му започва природен парк „Витоша”. „Пари да ми дават няма да се върна в големия град”, кълне се той. В селския си дом се радва най-вече на липсата на градския шум, напрежение и боклуци. Владислав обаче не е селски тип. Не си го представям как ще захвърли марковия си костюм и ще сади репички в задния двор. Той просто бързо е усвоил маниера на западните професионалисти, които знаят, че трябва да инвестират добрите си печалби в здраве и спокойствие. Разказва ми дори, че се е научил да намира удоволствие в риболова. За мен това занимание е равнозначно на самоубийство чрез скука, но той го описва по-скоро като медитация За да не добиете грешна представа за Владислав, редно е да споменем, че другата му половина е по-скоро екстремна.

Той обича високите скорости и често си ги позволява, когато е с джипа си (за което катаджиите не му прощават), а скоро е открил и забавлението да кара ски по стръмни писти. Е, последната зима малко се надценил и вместо да остане при начинаещите, директно се спуснал по Ястребец, когато слънцето вече залязвало, и това едва не коствало живота му, но какво е един млад мъж без щипка авантюризъм в кръвта? Владислав не страда от тежка форма на амбиция. Парламентаризмът не е неговата идея фикс и той ще се чувства доволен и извън депутатското кресло. Стига да е здрав и заобиколен от щастливо семейство.