Page 132 - Book _WEB_130

поези я? поези я!

През 2018 година КЕРАНА АНГЕЛОВА е
удостоена с Национална награда „Златен
Пегас” за цялостно творчество. Автор е на 15
книги: романи, повести, сборници с поезия
и есеистика. Награждавана и номинирана в
конкурсите „13 века България”, „Елиас Канети”
и ”Христо Г. Данов”.
Романът „Елада Пиньо и времето” е удостоен
с „Белетристична книга на годината” на
Сдружение на българските писатели и с
още три национални награди. Преведен е на
немски и английски, издаван е в Швейцария,
Германия, Австрия, Лихтенщайн и САЩ.
Нейни стихове са представяни в САЩ, Италия,
Русия, Македония, Унгария, Сърбия, Грузия,
Полша, Испания, Перу, Румъния, Гърция,
Египет, Чили, Нидерландия.
ЦВЕТНО
Когато бях млада, красивите думи целува пръстите един по един,
ходех със зелени чорапи, със сини, с червени, съсипват сладостно, не оставят надежда, жената седи вцепенена с опъната длан,
а също и с черни, най-често боса разменят местата на миналото и на а от сърцето ú персеидите падат,
по камъните на онази нагрята от слънце бъдещето, откъсват се една по една, искрят и описват
сарматско-понтийска и левантийска разказват приказка с неизвестен край, траекторията на краткия миг.
земя. светлината им заслепява очите
Когато бях млада, и предизвиква протуберанси зад АВГУСТ
вятърът облизваше морската пяна от кожата ми ретината. Гласът ти рано сутринта,
и по нея оставаха кристалчета сол – любов,
нощем по изпънатия ми корем Красивите думи, когато са истина, е като топъл мед.
блестяха съзвездия. приличат на лъжа, Все още неразсънена
Сутрин нахапвах неузрелите ябълки когато са лъжа, приличат на истина – се пълня като амфора,
и ги хвърлях в тревата на таралежите, която времето ще запечата
които не преставаха да се вкопчват два по два, на каквото и да приличат красивите за вечните ми времена
настръхнали целите от любов. думи, с печат от восъка на слънцето
болят. през август –
Когато бях млада, стоях под ябълковото дърво и с жилото на сладка огнена
в ясните утрини ДОКОСВАНЕ пчела в сърцевината.
и очаквах. Върху дланта ú
съдбата е начертала посоките на живота, СЛЕДЛЮБОВ
ПОНЯКОГА набелязала е събития, драснала е звезди, Когато бурята отмине,
Понякога любовта е траектории на падащи от сърцето ú какви зелени клони,
разстоянието между две звезди, персеиди, какви пера от гълъб,
които изглеждат толкова близо една до друга, невидими плоски планети, населени какви любовни думи
ако някой ги наблюдава нощем, с нейните ангели, с демоните ú тъмни, ще са опадали,
полегнал върху тъмната земя – врязала е отпечатъци – клиновидно ще са прекършени,
любовно писмо далече ще са отлетели
понякога любовта е от предишен живот. и завинаги.
разстояние от светлинни години, И само горе на дървото
което за една нощ извървяваш Мъж върви по линията на сърцето ú, една безумна черна сврака
насън. приближава откъм своята част на света, ще се опитва да си спомни
опитва се да разпознае жената, и запее
КРАСИВИТЕ ДУМИ разгадава клиновидните белези на на мъртвия синигер
Каза ú, съдбата – песента.
когато те видях за пръв път, думите върху дланта ú трептят,
светът се завъртя наобратно, изпълват вселената с понятен смисъл, ПРИВЕЧЕР
жените се отдалечиха, ходейки гърбом, ще те намеря и в следващия живот, моя Зад близките хълмове
мъжете ти се поклониха за последно, любов. има далечни хълмове,
а лятното слънцестоене на любовта ми Мъжът чете и ги изговаря наум, зад далечните хълмове има
позлати сънения ти поглед и те събуди, опитва да си припомни, по-далечни,
принцеса от стогодишен сън. в следващия живот отново ще те намеря, зад най-далечните хълмове
любов моя, е онова, което обичах.
Каза ú още много неща, докосва съдбата ú по средната линия на Над върховете гасне светлина.
бяха красиви и тъгата ú нарасна: ръката,

130 ж енат а дне с