Page 98 - Book_JD06_web

поези я? поези я!

НЕЛИ СТАНЕВА е родена на първи декември
1983 година. Работи в отдел за маркетинг, има
малък син и карти за 12 публични библиотеки,
които посещава редовно. От десет години
живее в Швейцария. Пише поезия и проза
откакто се помни, а когато думите не стигат,
фотографира. Има една издадена стихосбирка
- Виновни Рими, 2001, и втора на път - Другото
Време, издателство Жанет-45, насрочена за
лято 2020. Има свои публикации в редица
издания, няколко приза в литературни
конкурси, онлайн блог на www.nellystaneva.
com и десетки изписани тетрадки.

СЪЗДАТЕЛ
Все по-странно подреждаш планетите.
Не че вярвам във тях. Но ти – да.
Настояваш страха да усетя
под душащата длан на дъжда,
който плисва по сухото искане,
подредено в парцели земя.
Нелогичното време притиска ме
към космическата ти тишина,
където сега наблюдавам а сенките излизат…Но не можех. това, което обич май не е и
как разместваш планетите сам. Притисках се в затвореното сложно, е тъмен знак за стоп, едно усещане,
Знам: без въздух не зараствах като рана. една голяма локва с грешки,
аз не бива да заздравявам, Това, което исках в мен да дойде, която няма как да ни пропусне.
да изсъхвам (като надпис дойде като отсъствие. Остана. Ти спираш там, където
със светеща в мрака боя). Доникъде не стигнах и проходих. те търся вече четвърт век и
Аз не бива да заздравявам, Излязох през прозореца. Завърнах вероятно си във друга четвъртина,
имаш нужда от мен и кръвта ми. се там, където ти не си възможен. във друга дума за човешкото.
Все по-странно подреждаш ми раните. И станах стая, пръсната навън. Не станах продължение на тебе.
Все по-дълго бездейна стоя. Опитвам се от хиляди години.
ВЕЧНО
НОЩТА ТРЕПЕРИ ГОЛА Не съм написала за тебе нищичко, БАЛКОН
Нощта трепери гола, дрехите си освен пет реда на една салфетка: Вятърът духа вълнение
е разхвърлила в очите ми. объркани, пияни думи и накрая към небето, оставя прозрачна
Пред мен стои настръхнало мълнание телефонния ми номер, следа от ядосани облаци.
контурите на мислите опипва, докато ти, заровил нос в пуловера ми, Свиваме се в отредената
поправя препинателните знаци като водопад се смееше. ни вселена – балконът,
на колите, светлините им Това бе тъй убийствено отдавна. позеленял като мачта
заклещени в юмрука на студеното. Възможността да остареем на отдавна обърнал се кораб.
Заклещена и аз съм в мене. загасяме сега до филтрите на две цигари.
Такава мога само във калта да съм, наситена Времето със стихове наказва. Ние пазим посоката лято,
с разлагане, с вода, със пръсти Вечността със сигурност е стара очите ни плуват във чашите
на чудовища и храсти, да се спъвам и едва ли някой е написал нещо по- минерална вода и сироп.
в безсъзнанието, да лежа добро за нея. Капе захар по скуката. Нашата
в желираната шума и да стена траектория, готова за скок
като шепнещи вълни, като морето МАЙКА във водата на утре, която
на мъглата в мене. Не станах продължение на тебе. все по-тъмна е, все по-дълбока,
Ти спираш там, където
УЛ. НАИВНОСТ 4 изниква камъкът на егото, Този ден, подивял, неподрязан,
Донякъде те чаках, а донякъде където губя думи за щафетата, като плет плъзва и ни смълчава.
измервах пулса непознат на стаята. която само заедно печелим,
И без да дишам, гледах как оттатък но губим единично всекидневно. Небето – на ръб изгоряло,
съседите прозорците отваряха Ти спираш там, където в тишината се възпалява,
и как се проветряваше главата им, не можем да докоснем със ръцете си слънце - ранено и сочно,
и колко лесна всъщност е осмозата – това, което другата копнее. много тежко, вселенско лилаво,
отваряш се и пускаш вътре вятъра, Не можем да го видим и почувстваме – подуто от огъня в залеза.

96 ж енат а дне с