Page 23 - Book_JD06_web

о т к ориц ат а

дългът ни като родители е да
предадем ценностна система
на децата си, която включва да
живеем природосъобразно и
съобразно неписаните при-
родни закони. Знам, че всяка
майка би ме разбрала, като
казвам, че животът не свършва
с нас, след нас остават нашите
деца, внуци, нашият генетичен
материал. Нека и те имат бъде-
ще и право на природа.
След края на изолацията кое
ви прави щастлива?
Колкото и банално да звучи,
умирам от удоволствие да се
прибера вкъщи и да видя деца-
та си, Оливър и Емма. Това ми
дава връзката с реалността и
забравям всякакви терзания,
проблеми и негативните неща,
които са ми се случили в еже-
дневието. Чакам с нетърпение
да ги прегърна, а те ме посре-
щат с истинска и искрена ус-
мивка, с неподправена любов,
която никой друг не ти дава.
Това е моето уравнение, което
е пълно, и в него няма неиз-
вестно. Да има любов и здраве
за моите близки и семейството
ми. Нищо друго не искам, за да
бъда щастлива.
Какви спомени пазиш от
първите си стъпки в света на
актьорската професия?
Най-силно се е запечатал в
съзнанието ми денят, в който
пристигнах в Ню Йорк и влязох
в сградата на Лий Страсбърг.
Отивах да уча актьорско май-
сторство, решение, взето за
части от секундата. В момента,
в който влязох в сградата, си
казах: това е моето място. Сте-
ните бяха обсипани със сним-
ки на много звезди, преминали
през школата: Мерилин Мон-
ро, Робърт де Ниро, Ал Пачино,
Марлон Брандо, по-възраст-
ни, но и по-млади като Скар-
лет Йохансон, Хийт Леджър
и други. Школата е на над 80
години и буквално усещаш ду-
ховете на всички тези артисти.
Няма такава магия, не мога да
я опиша с думи. Беше сюрре-
алистично... Явно в школата се
знаеше, че пристига българка
и в деня, в който отидох, ме по-
срещна човек, който запя пе-
сента „Море, сокол пие“ на чу-
десен български, при което аз

ж енат а дне с 21