Page 51 - Book JD04_WEB_Pages

с т рах лозе г ази. без паник а и си нос ет е хав ли я

Всеки път на тръгване се зари-
чах, че “следващия път ще дой-
да за по-дълго”.
Е, “дългото” дойде само.
С Росен бяхме тръгнали на път
с багаж като за ден-два отсъст-
вие. Слава Богу, че из гарде-
робите на село открих удобни
дрехи, няколко чифта чорапи
и бельо, гумени ботуши и ста-
ри маратонки. Заредихме хла-
дилника с храна, бира и вино
и се подготвихме за правилно
прекарване на отреденото ни
време заедно. “Колко съм щаст-
лива, че ще сме си тримцата”,
казваше често дъщеря ни. Това не общувахме. През дувара - било посрещнато - по думите й,
- в първите дни. Даже си попя- със съседката Генка. Пазехме с кратко мълчание.
вахме заедно любими песни от дистанция. Местните приятели Два дни по-късно бяхме про-
анимационни филми. “Звучиш минаваха на карантинно раз- верени правилно. Нана излезе
като Флорънс Фостър Джен- стояние. Ветеринарят Момчил на портата, потвърди, че е под
кинс”, отсече детето в края на и Старшата се съгласиха на карантина, и възпитано поже-
двете седмици - явно й дойде скромен банкет - сложих им ла лека работа на момчетата от
нагорно тъй дългото принуди- маса под асмата на два метра от РПУ-Дряново. Тя се върна към
телно съжителство с родители. нашата. Те си донесоха и пиене- компютъра и изтичащите му
Поуката, която си взех: не то, и мезето. Но поне си казахме мегабайти. Ние - със затопля-
прави планове с карантина “наздраве”. нето, към упражненията си по
на шията! После намерих парчета плат, селски бит.
Първоначалният ни ентусиа- игла и конци. Уших маски, за да А от упражнения имахме нуж-
зъм да вървим по 10 км всеки ида да купя още бира. Пред ма- да. И двамата сме твърде град-
ден спихна след предупреж- газина - опашка от неколцина ски чеда, селският уклон дойде
дението, че ще идва полиция местни - българи и роми, рабо- с годините. “Ако някой ми бе
да ни проверява дали сме у тещи на оборите. Един от тях с казал само преди пет години,
дома. Само веднъж отидохме маска “hand made” като моята, че половин ден ще прекарам с
до близкото село Туркинча, но но някакси различна. резачка в ръка - нямаше да му
то е на 4 км, никой не ни видя и “Това е жоб от анцунк, ама повярвам”, твърдеше Росен,
не се брои. изпран и с ластик”, докато по интуиция скъсяваше
Още първия ден Росен се зах- каза авторът на проекта. короните на сливи и ябълки на-
вана с варосване на дръвчета, До шестия ден нямахме среща с половина. Аз овършах лозето с
аз - с плевене на малинака и униформен. ножицата - ако даде тая година
пренасяне на компост от едно Установихме мускули на не- по чепка-две на ред, ще я пи-
място на друго. Йоанна раздели подозирани места. Болеше ме шем плодородна.
времето си между компютъра всичко - ръце, лакти, задник. Градината ми оцеля при пър-
и готварската печка. Градските Слава Богу, че застудя. Първо вия мартенски студ. Цветът
ни тела рухнаха под напора на се изви вятър и ни изгони от по плодните дръвчета остана
толкова ентусиазъм и вечерта двора. Привечер започна да свеж. Нарцисите навириха ли-
заспахме по средата на ”Власте- вали дъжд, а на следващия ден чицата си, зюмбюлите отръска-
лина…” обърна на сняг. Използвахме го ха снега и заухаха с двойна сила.
В аптечката намерих аспирин. за алиби, за да изтръшкаме над Точно в края на двуседмичната
Втория и третия ден - работа. 10 000 МВ допълнителен интер- ни изолация обаче дойде нов
Времето предразполагаше - нет в гледане на филми пред сняг. В деня, когато си събрах-
топло, слънчево, с кратковре- бумтящата печка. А и нямаме ме багажа, изключихме тока и
менно заоблачаване. Извадих телевизор там, та усещането за спряхме водата, земята пак ос-
да напека чергите, подарени изолация се притъпяваше само ъмна в бяло.
от приятели или наследени в от “Хоризонт” и Фейсбук. И така.
къщата. Мястото си искаше мо- На седмия ден мъжки глас съ- Втори ден съм у дома във Ва-
тиката, а ние се писахме селяни. общи на Йоанна, че е полицай рна. Имам телевизия, wi-fi и це-
Трябваше да го заслужим. от РПУ-Аксаково, и пътува към лия интернет на разположение.
Нямахме контакт със съселяни- Кантарджиево, за да я провери Но ако някой ми даде идея как
те - един понеделник видяхме дали спазва карантината. Обяс- да мина през КПП-тата по пътя
баба Стефка и баба Бона на пей- нението й, че тя не е в Ген. Кан- до Дряновско, мисля, че гради-
ка в центъра, и толкоз. До края тарджиево, Варненско, а в Кат- ната ми се нуждае от наглежда-
на престоя ни почти с никого ранджии, Дряновска община, не.

ж енат а дне с 49