Page 49 - Book JD04_WEB_Pages

с т рах лозе г ази. без паник а и си нос ет е хав ли я

мощи, дошли Бог знае откъде.
Крачех в квартала, облечена в
дънков гащеризон за бремен-
ни жени, подарен ми от извест-
на наша волейболистка, два
пъти по-висока от мен,
с едничкото желание
да купя хляб.
Престанала да мисля за себе
си, обхождах една подир дру-
га тъмните улици, защото не
успявах да преглътна безси-
лието и болката в очите на
възрастния ми свекър, появил
се след дълги часове на пра-
га ни с празна, старомодна
мрежеста чанта в ръце, измо-
рен и някак разколебан под
жълтеникавата светлина на
прашната стълбищна крушка.
С една по-друга страна от раз-
ума ми, която и до днес не ме
оставя, си рекох, че аз трябва да
ида и да потърся хляб. Все ня-
къде щях един за всички у дома
да купя. В тия трудни времена
носех под сърцето си първо
дете, а това напук на безумието,
което от месеци се вихреше в дъното на срама. появил се от тъмното с вещите
държавата, ме правеше само - Мини отпред – бързо нареди ми в ръце и едва успях да ким-
по-овладяна и издръжлива. жената зад щанда. на, макар и разгадала унилото
Днес, крачка напред и съм поч- Тогава гласът на младия мъж му изражение.
ти до входа на магазина. Оп- направо се извиси над сгъсте- Сега, отново мокра заради ло-
равям ръкавиците, маската и ната, нереална тишина на квар- шото време, най-сетне стигна-
шала, като си въобразявам, че тална пекарна: ла до вратата на магазина, си
съм някак - От снощи ли е бременна, че ще мисля, че колкото и да са голе-
защитена от я пускате отпред! ми очите на страха, не би могло
призрачния вирус. Без да мисля, със сила, която да стане по-зле оттогава, тъй
Скрита зад тъмните очила гле- не знам откъде точно ми дой- като служителката любезно
дам лицата на хората, търся, де, с треперещи от обида ръце, ми предлага дезинфектант за
но не намирам по тях издайни- разтворих широко палтото си, ръце и ми пожелава приятно
чески следи от раздразнение, късайки горното му копче и по- пазаруване.
безволие или задоволство, до- казах на всички немалкото си Та затова си казвам, че ако съм За каквото и
като напускат магазина с пре- тяло, като инатливо се добра и благоразумна, за как- да разсъждава
пълнени от продукти торби. мъчех да контролирам вото и да разсъждава Господ,
А през оная далечна вечер на сълзите, докато му показвам оголени- Господ,
1990 година, когато след по- които твърде лесно се търкаля- те си чак до дъно мисли, поне
редния празен магазин, влязох ха по страните ми. няма да ме лиши от надеждата, докато
измръзнала в последния око- Не помня как взех хляба, как из- че и това скоро ще премине, че
ло нас с желанието да изчакам лязох навън, притискайки го до ще имам още показвам
поне опашката вътре, свела от корема си, все едно побрал ця- щастливо време,
неудобство поглед между ша- лата надежда на света, но пом- което разсъдливо да оголените
рените си ръкавици, се надявах ня как стигайки до светофара използвам. си до дъно
само да не свърши хлябът. Про- на Петте кьошета, нечия ръка Ето защо, и без да съм гуру, дъл-
давачката видя мократа коса и ме спря с думите: боко в сърцето си вярвам, че мисли, няма
наедрялото ми тяло, което едва - Госпожо, забравихте си порт- ако в тази неочаквана ситуация
скривах между отворените монето и ръкавиците. Много сме по-отговорни в действията да ме лиши от
краища на прогизналото палто, съжалявам за казаното, ама си, ако пускаме радостите, пре-
и на висок глас отсече: дълго чакахме за хляба. Просте- ливащи в сърцата ни, и не кра- надеждата,
- Ей, ти, бременната, колко хля- те ми, но и аз имам деца вкъщи. дем от слънцето на другите, ако
ба искаш? Като в мъчителен сън, невяр- се учим от миналото и вярваме че и това ще
- Само един – със зачервени ващо гледах в подскачащата в бъдещето, ще се опазим без мине.
страни рекох, свличайки се в адамова ябълка на непознатия, страх и от настоящето.

ж енат а дне с 47