Page 48 - Book JD04_WEB_Pages

с т рах лозе г ази. без паник а и си нос ет е хав ли я

И ТОВА ЩЕ МИНЕ

ТАНЯ ТОНЕВА -ТАННА рез този априлски ден, изчезнали в тишината. част от лицето ми.
докато стоя на дълга Изправям рамена и наум си Това ми напомня за друга моя
Попашка пред един- повтарям, че съм господарка преживелица, твърде
ствения по-голям магазин в на себе си и няма да се поддам близка до ръба
квартала, очите ми шарят по на всеобщата тревога, която на отчаянието
налепените подобно на не- като по някакво чудо обезлюди и ръката ми инстинктивно
кролози съобщения с пре- улиците и преобрази житей- стиска пазарската чанта. Де
поръки от здравните власти. ските правила. Придърпвам да можеше вече ръсещият се
Днес, ако искам да напазару- шала върху маската на устата дъжд да спре тези ми мисли.
вам, ще трябва търпеливо да си и посвоему обръщам гръб Притварям оперирани, скрити
изчакам реда си. на страха, който, шушукайки от месеци зад тъмни очила очи,
Не съм ядосана. Само си отва- ми какви ли не полуистини, от и бавно се връщам към онази
рям очите за всеки, решил да дни се мъчи да ме изтощи и па- зимна вечер на 1990 година с
ме приближи, което заради су- рализира. едри снежни парцали, всякак
трешното изказване на генера- Цъкане от нечия уста, крачки попиващи в палтото на гърба
ла ме кара бързо да се отмест- напред и опашката бавно вър- ми, от отдавна изсъхнали лиси-
вам встрани. ви към входа на магазина. Ще чи кожи, омърлушвайки краи-
Слънцето и без да чака подух- преминем, мисля си сгушена щата им с изгубени по пътя си
ването на вятъра, се опитва в кварталната дреха, докато студени капки.
да пробие зад сивите облаци. някой отзад проговаря за вой- И макар в бързината да бях заб-
Жената пред мен с гладки лъс- ната, ще се справим сдържано равила шапката си и снегът да
кави коси, облечена твърде като нормални хора и с това, полепваше по къдриците ми,
изискано за този час от деня, няма как иначе да бъде. Хвър- които уморено се отпускаха
държи дълъг списък в ръка. лям през рамо поглед върху върху старото мамино палто,
Моят е в главата ми. Обичай- бялата коса на господина със ръцете ми се криеха в детски
ните звуци на центъра, заедно свъсени вежди, оприличил об- ръкавици с избродирани весе-
с шума на трамваите, нелепо стоятелствата с военно време, ли лица и рошави от стърчащи-
разминаващи се по съседната когато първите дъждовни кап- те цветни конци глави. Някой
тясна улица, и глъчката от близ- ки започват свободно да падат ми ги бе хвърлил от премина-
кото училище, са върху косата и незакритата ващ по улицата камион с по-

46 ж енат а дне с