Page 29 - Book_JD06_web

пер ли в “к оронат а”

начин на общуване най-мал- болезнен път към осъзнатостта ност. Защото хуманизъм, макар Разбрахме, че
кото заради ограниченията и израстването. Всеки има ли- и парадоксално, стана символ
за физическия контакт меж- чен лекар, зъболекар. Ако всеки на насилие, деструктивност, сме по-малки
ду хората. Какви опасности можеше да работи осъзнато с емоционална и духовна неин-
за психиката крие това про- помощта на компетентен спе- телигентност, неосъзнатост, от един вирус,
менено общуване? циалист и за здравето на душа- властова невроза, емоционал-
Докосването е най-бързият и та си, светът отдавна щеше да е на чума и глупост, върховна който е дошъл
мощен антидепресант и успо- много по-добро място. глупост. Хуманизъм би тряб- да ни научи
коително. Липсата му води до А тревожността и всички бо- вало да е точно обратното по
тревожност и напрежение. На- лести изобщо, имат своя сми- своя смисъл. Ако не го научим да станем по-
дявам се да започнем повече да съл. Простички неща, които най-после, ще платим още по-
се докосваме в преносния сми- намаляват тревожността (но не страшна цена! големи от себе
съл – повече да разбираме ду- променят причините за нея!) са А кой е урокът, който научи –
шите си, да сме по-емпатийни, дълбокото дишане, отвличане- лично за себе си и за света, в си.
толерантни и експресивни, за то на вниманието, физическата който живеем?
да компенсираме временната активност, споделянето, конта- За себе си – че съм зажадняла
липса на физическо докосване. ктът с природата, прегръдката, за домашност! А за света – че да
Колкото по-бързо научим уро- смяната на гледните точки. Но се мислим за много оправни и
ците, толкова по-бързо ще си дълбинната работа с професи- всезнаещи, е крайно арогант-
отиде учителят с корона. онален терапевт само може да но, след като един микроскопи-
Милиарди хора са обзети от позволи радикалното й прео- чен враг ни постави в ситуация,
всички възможни тревоги, доляване, когато тя е в свръх- в която всеки час се чудехме
а най-силният страх, който доза. какво точно да правим и дейст-
поражда вирусът, е свързан А какъв съвет би дала на ро- вахме на принципа „проба-
със смъртта. Но пандемията дителите? Децата са едни от грешка“. Слава Богу, разбрахме,
оставя и други белези, някои най-засегнатите от кризата, че сме по-малки от един вирус,
невидими не само върху све- но като че ли най-малко об- който е дошъл да ни научи да
та, какъвто го познаваме, но ръщаме внимание на детска- станем по-големи от себе си.
и върху вътрешния ни пси- та психика. Ако времето на изолацията е
хичен свят. Кои последици са Децата са функция на родите- време за размисъл, пренаре-
най-тревожни? И кои ще но- лите си. Ако родителят е спо- ди ли то твоята лична матри-
сим най-дълго с нас? коен, и детето ще е спокойно. ца на живота?
Най-лошото би било да не си Ако родителят е по-осъзнат, и Да, реших, че в скоро време
зададем въпроси и нищо да не детето ще има шанс да расте по- поне супервизиите на студен-
променим от предишното би- осъзнато, а това означава и по- тите ми ще ги правя от вкъщи.
тие. Тогава със сигурност ще здраво и щастливо. Но първо е Че ще съм по-усърдна в йога
се повтори ситуацията-учител. важно родителят да е пораснал. практикуването. Че времето ми
Дори по-сериозно ще се повто- На теб лично какво ти даде и за тишина ще е по-напред в йе-
ри. Това е вселенски закон. Аз какво ти отне тази социална и рархията от ценности. В моята
се надявам да останат белези. физическа изолация? матрица „Залудо работи, залудо
Белезите ни припомнят уро- Отне ми от бързането, от на- не стой!“ беше на много предно
ците. А именно, че се нуждаем прежението, разбира се, и от място. Вече избутвам тоя прин-
от израстване. Ако няма да по- живите срещи. Даде ми повече цип назад.
растваме, значи трябва да уми- време да съм с най-близките А как изглежда през твоите
раме. Тогава смъртта е сигурна. си, да усетя с още по-голяма очи бъдещата матрица на
Докато имаме да растем, живо- сила колко се обичаме с Нидал, света?
тът има смисъл. Затова най-пра- с децата, с родителите ми, сес- Като виждам каква лавина из-
вилното нещо в живота са греш- тра ми и семейството й. Даде ми веднъж заля института ни от же-
ките. Въпросът е какво правим възможност да видя някои хора лаещи да специализират психо-
с тях, как ги ползваме. А страхът в нова светлина. Да стоя на дво- телесна терапия, си позволявам
от смъртта идва, за да ни пока- ра, да си садя и плевя градина- да мечтая и да вярвам, че все
же качеството на живота, кой- та, да правя йога, да си подредя повече хора ще си дават смет-
то водим. Дали това е животът, книгите, да си пиша следващата ка, че няма физично здраве без
който искаме да имаме? книга - „Тихоспирка“. Даде ми душевно здраве и обратното.
Според твои колеги, ще има надежда, че най-после много Това ме радва. Пробуждането
скок в тревожните разстрой- хора чуват това, което тръбя е в ход! Има смисъл във всичко
ства. Как тези тревожни хора във всичките ми предишни случващо се. Тъжно е само, че
да лекуват душите си? книги, особено в „Как да се раз- не волята, а неволята трябваше
Ще има и скок в търсенето на боляваме качествено“. да дойде да ни го покаже. Но и
психотерапевтична подкрепа. Ако приемем, че това, кое- последното е урок. Всеки има
Всички терапевти призоваваме то се случва, е следствие от свободата да избере да го помни
към това от години, много преди друго, по-голямо, кой урок не или да го забрави, т.е. свободата
пандемията. Защото психотера- сме успели да научим? да избере да е здрав и щастлив
пията е доброволният и по-без- Урокът е: какво точно е хуман- или болен и нещастен.

ж енат а дне с 27