Page 34 - Book_JD06_web

к оронат а: пренареж д ане

КОРОНАВИРУС

РЕСТАРТИРАНЕ

АНТОНИЯ ПАВЛОВА рачех бавно към памет- Тези наши срещи с моята близ- миг след миг. „Какво става?“ –
ника на Алеко, където ка приятелка винаги са ми при- беше първият въпрос, който
Ксе бяхме разбрали да се ятни, отпускащи и същевре- изследвахме с моята близка
срещнем. Часът беше 13:00, менно замислящи. Виждаме приятелка. Отговор ясен ня-
13-ти (март), петък. Не виждах се веднъж на няколко месеца маше, макар да се усещаше, че
нищо притеснително, аз съм и все не ни стига времето да ще е нещо голямо. Както и че
от хората, които не се страху- споделим и изследваме всич- това, което се вижда, ще е само
ват от „Петък, 13-ти“; по-скоро ко, което ни вълнува и двете. В върхът на айсберга, а надолу се
ми е интересно дали и какво този ден седнахме на открито потайва гигантска маса с неяс-
различно ще предложи една да изпием по кафе, в пресеч- ни ниши и опасни зъбери. „Да
такава символна дата. Колкото ка на „Витошка“. Мисля си, че знаеш, има нужда да останем
повече наближавах кръстови- решихме да е навън, защото осъзнати, будни, наблюдаващи
щето на „Витошка“ и „Патриар- времето беше приятно. Но не и мислещи. Ще има нужда от
ха“, толкова повече се усилва- мога да бъда сигурна дали на- такива хора“, казах многозна-
ше усещането ми, че времето дигащата се чително аз. Тогава нямах идея
променя ход, хората и колите паника вече не ни беше какво точно имам предвид.
наоколо започват да се движат застигнала тихомълком. Не зная дали и в момента съм
на забавен кадър, звуците все Само няколко часа по-късно наясно. Не исках да звучи па-
повече се отдалечават, като в държавата щеше да „затвори“, тетично, драматично или пък
слухова мъгла. Някакъв осо- а светът да започне да се отда- арогантно. Беше спонтанно и
бен кинематографичен похват лечава като напускащ приста- откровено прозрение, нади-
поетапно завладяваше прос- нището товарен кораб - бавно гащо се паралелно с растящия
транството. и привидно незабележимо, страх и брой смъртни случаи в

32 ж енат а дне с