Page 66 - Book_JD06_web

моно лози на ваг инат а

МЕСЕЦЪТ С 33 ДНИ

БОРИСЛАВА АНГЕЛОВА 7:30 сутринта в почивен ме един разговор.“ няма да ме разбереш“ се оказ-
ден вече от 2 часа работя. За Бога… За всички Богове! ва Големият ужас на този раз-
В Много хора правят така, Никога в нашите отношения говор.
защото такава им е работата. не е присъствал такъв израз – Човекът ми, най-близкият ми,
Но моята не е. Не й пречи дали „Имаме един разговор“. Винаги най-скъпият ми, мисли, че
ще я свърша сега, или довече- през двете години на общата няма да разбера…
ра, или на обяд. Работя, за да не ни история всичко се е казвало Няма да разбера, че е мюсюл-
мисля. веднага, директно, на момен- манин (сякаш не съм го раз-
От един месец живея само в та, без подготовки, заобикалки брала толкова време!) и започ-
главата си. Онази част от съ- и уговорки. Докато го чаках у ва свещеният месец Рамазан,
ществото ми, която обитават дома, в главата си прожекти- а той иска да спази всички
разумът ми, бистрият ум, кон- рах няколко филма, достойни религиозни предписания, пъ-
тролът, непоклатимата дис- да конкурират Хичкок. Друга лен пост, както се нарича една
циплина. Неща, заради които жена, неизлечима болест, „не подобна практика в християн-
много хора ме харесват. Неща, те обичам вече“. В сърцето ството.
заради които аз много малко ми… Е, някак си успях да наре- Първото, което изпитвам, е об-
се харесвам. Главата – едната жа салатата, без да си накъл- лекчение. Не ме е разлюбил, не
от двете точки, които заключа- цам пръстите. е срещнал друга, не е болен.
ват най-дългия Път на човека. Прибра се. Обядвахме. Пу- Всичко е наред.
Цели 46 см. Сърцето – другата шихме. Смяхме се. И накрая – Един месец. Голяма работа.
точка от Пътя, е затворено за онова, което всички – и жени, Аз цял живот съм преживяла
мен. Моето си сърце. и мъже, бихме искали да си без близостта му, един месец
В един най-обикновен четвър- спестим. Жените – от страх, всякак ще мине. Седим пре-
тък, доколкото може да има мъжете – от досада. „Седни да гърнати на дивана в хола. Той
обикновени четвъртъци на- поговорим.“ ми разказва някакви неща за
сред извънредно положение, Сядам. Не искам да говорим. исляма, а аз се хиля като ряпа,
той, човекът ми, ми определи Искам да ме гушне. Намествам защото на практика нищо не е
среща у нас за обяд. Ама че се на моето си място, в скута му. станало. Знам, че е мюсюлма-
странна работа. Още по-стран- „Не знам как да ти кажа. Ти няма нин от първата ни нощ заедно
ното беше онова, което ми да ме разбереш…“ и нямам никакъв проблем с
каза, когато се обади да прове- И сега всички очакват драма- това. За мен е нормално и ес-
ри дали съм се прибрала. „Има- тична развръзка. Но – не. „Ти тествено както това, че очите

64 ж енат а дне с