Page 67 - Book_JD06_web

моно лози на ваг инат а

му са сини. Всичко е наред. – ще прекара със семейството
Даже изпитвам прилив на още си, не с гаджето си! “Все по-
по-голяма близост между нас. трудно ми става да се държа
Все пак се погрижи да ми каже, здраво за разума и увереност-
да не се чудя един месец какво та, че ако не му бях важна, ня-
се случва. Изпращам го на вра- маше изобщо да ми каже. Все
тата. Прегръщаме се като все- по-трудно ми става да ценя
ки друг ден, когато си тръгва. малките жестове в поведе-
„Обичам те.“ нието му, които винаги са ми
„Обичам те.“ давали усещане за голямото му
Започва да тече месецът. Не се уважение към мен и принад-
прегръщаме, не се целуваме, лежността му към нашите от-
не правим любов. Негласно ношения. Не мога истински да
си разпределяме диваните в се зарадвам на това, че идва да
хола ми. Всеки си седи на не- ме види всеки ден. Не мога да
говия. Водим безкрайни дис- оценя това, че съм първият чо-
кусии върху исляма, петте му век, на когото се обажда след
стълба, какво е позволено и празничната молитва сутринта
какво не, по какво си прилича на Байрама, и колко щастлив го
с християнството и по какво усещам, когато казвам: „Честит
не. Всичко е наред. Разказва ми празник, момче.“
за намаза – ежедневната пет- Не мога... Не разбирам.
кратна молитва, религиозното Объркана съм. Съмнявам
задължение, което отличава се. Страхувам се.
мюсюлманите от останалото Вече не знам кое и къде е мяс-
човечество. Говори разпалено, тото ми в неговия свят. То нико-
убедено. га не е било особено голямо,
Мисля си колко е хубав, но си беше мое, знаех къде е
когато се вълнува. и ми беше хубаво там – онова,
Всичко е наред. малко кръгче от неговия жи-
И в този момент, някъде там, вот, което си беше само за мен,
от дъното на сърцето ми, кое- за нас, за нашите отношения
то е пълно с любов и обич за на доверие, отдаденост и пре-
него и заради него, изпълзява даност. Мястото, където бях
червейчето на усещането, че „мила“ и „принцесо“, а днес...
аз нищо не знам за този човек, Днес коя съм? И аз не знам, но
който две години крие от мен, се надявам той да знае, да не е
че кланя намаза пет пъти на забравил. Надявам се никога
ден, чете Корана на арабски и повече да не си помисля, че
всеки петък ходи в джамията няма да разбера. Никога пове-
в Студентски град за обедна- че да няма основания да скрие
та молитва. Не просто не ми нещо от мен, каквото и да е.
казва. Крие от мен. Съзнател- Никога повече да не помисли,
но. Умишлено. Целенасочено. че няма да приема. Защото ако
Води втори живот, в който мен продължава да мисли така,
ме няма. Не просто ме няма. това значи само, че и той нищо
Не е искал да знам за него. Не не знае за мен.
е имал доверие в мен, за да ми Изпитвам физически болезне-
каже. Но е имал основания да на нужда да се върна в сърце-
скрие. Дори не искам да знам то си. В моето си сърце. Онази
какви са. Знам само, че през част от мен, която обитават
този месец, който е крайно всичките ми страхове и цялата
неподходящ за изясняване на ми сила. Силата ми да обичам
отношения, с всяка клетка на съществото
най-близкият ми човек ми един човек отвъд всички
стана най-чуждият. обстоятелства, сред които ни е
Дните се нижат. Задрасквам подредил животът, отвъд раз-
ги с кръстче на календара, а в личията и отвъд всичките ми
сърчице съм оградила трийсет страхове. От сърце. От моето
и третия ден. Рамазанът трае си сърце.
трийсет дни, но веднага следва Ден 32. 7:30 сутринта.
тридневният празник Рамазан
Байрам, който той – естествено

ж енат а дне с 65