Page 27 - Book JD04_WEB_Pages

пер ли в „к оронат а“

ни преди коронавируса. Светът е, че ме научи да мога повече с живота ни да се смекчат. Едва
трябваше да спре и да преос- по-малко. ли ще изчезнат. Затова си ми-
мисли себе си. Доказа, че в дви- Като жена, какво най-вече ти сля, че сега е време за среща
жение не може да го направи. липсва в тази социална и фи- с нас самите. Затворени, не-
Каква е личната ти рецепта за зическа изолация? подвижни, сами със собстве-
утеха и кураж – на теб самата Да си запаля колата и да тръгна ните си избори дотук. Между
и на близките ти? към морето посред нощ с един четири стени с най-близките
Нямам такава рецепта, защо- сак и лаптоп. И да осъмна на ни. Да се вгледаме в тях, в нас,
то нямаме нужда от утеха и от скалите. Това е, което ми липс- в професиите си, в децата си
кураж. Лично аз продължавам ва до физическа болка. Не хора, и да си отговорим на хиляди
при създалите се условия да се не вещи, не разговори. Тази въпроси:„Това ли съм аз? Това
уча на смиреност и търпение. И свобода да си прибереш душа- ли е най-доброто, което мога
да приемам тази изолация като та у дома. Сега я уча да се чув- да бъда? Това ли е най-доброто,
необходима и полезна за мен ства у дома навсякъде и всякак. което дадох и създадох? Колко
самата. Вместо да търся тази И може би това е най-важният честно играх играта на живота
пауза за себе си, както досега, урок, който тази безумна ситу- дотук, колко компромиси на-
извън града, извън алгоритъма ация ми даде. правих, колко лъжи изрекох,
на лудото ни, натоварено, су- Може ли битката с корона- колко хора нараних, колко пъти
етно ежедневие, паузата сама вируса, начинът, по който се предадох себе си, за да не пре-
дойде при мен. Сега е важно да води и последствията от нея, дам някой друг, за да не счупя
останем живи и здрави и да се да разбъркат моралната и някой свой навик, някой свой
сбогуваме с илюзията, че след ценностна координатна сис- каприз, или да не разбия някоя
края на тази зараза светът и тема, да променят предста- унищожаваща ме вече зона на
хората ще бъдат същите. Че ще вите ни за добро, лошо, сме- комфорт?“ Изолацията е време-
се върнем към същия модел на ло, достойно… то на нашите въпроси към нас
живот. Напротив. Надявам се Това вече се случва. При раз- самите. И най-вече на нашите
да няма връщане, а тази пауза личните хора с различна сила, лични отговори, без шумния
да е началото на прехода към но мисля, че този процес на консуматорски свят услужливо
един по-човечен, по-честен, пренареждане на ценности, да ни ги даде наготово. Сякаш
по-обединен и по-красив жи- нужди, вярвания и избори, светът ни каза: „Хора, събудете
вот. Което означава по-балан- вече е необратим. В Библията се и взимайте будни решения!“
сиран между материалните и е казано: „...защото, който има, И в личен, и в общ план.
духовните потребности на чо- на него ще се даде и ще се пре- Ювал Ноа Харари казва: „Да,
веците, между материалните и умножи, а който няма, от него бурята ще отмине, човечест-
духовните им стремежи. Този ще се отнеме и това, което има.“ вото ще оцелее, повечето от
коронавирус, колкото и стра- Убедена съм, че не става въ- нас ще са живи – но ще насе-
шен да изглежда, ми прилича прос за пари, коли, телефони ляваме един различен свят.“
на дългия ден за размисъл на и екскурзии в този текст с има- Как си представяте вие този
човечеството, подарен от съд- нето, нямането, отнемането и различен свят?
бата, преди големия избор. даването. Навярно иде реч за Мечтая си да е по-честен, по-
Научи ли нещо ново за себе светлината, доброто, любовта и малко материален, малко по-
си? Преосмисли ли нещо? А за онази част у човека, която я усмихнат и малко по-обединен
какво те изненада? свързва с един по-висш свят. В в усилията да бъде красив и
Аз всеки ден научавам нещо този смисъл, наистина вярвам, справедлив. Надявам се да се
ново за себе си. Човек най-мал- че блокирането и спирането научим да се обичаме с раз-
ко познава себе си, каквото и на света във вида, в който го личията си. Един малък вирус
да твърди. Себепознанието познавахме и който толкова ни показа колко сме еднакви,
е най-трудната дисциплина в ожесточено критикувахме и смъртни и не дотам вездесъ-
многобоя на живота. Защото не харесвахме, а сега горко щи в действителност. Точно на
не е състезание, нито е битка, оплакваме, е за добро. Ако се нас, венеца на творението, с Време е да
нито е война. Път е. И дали ще напънем и излезем извън стра- каквото самочувствие живеем.
се въртиш до безсъзнание (в ховете за световна финансова Време е да осъзнаем връзката осъзнаем
буквалния смисъл на думата) в криза, рецесия, глад, ще видим, между всичко в този свят и да връзката
кръговото, или съзнателно ще че тази блокада е покана, по- сме отговорни. А си отговорен
влезеш в някой от изходите му, дарък, възможност да внесем към нещо или някого, само ко- между
е въпрос на личен избор. А из- след края на заразата коре- гато го обичаш. Затова си меч-
бор не можеш да направиш без кции, които наистина да ни ха- тая да разберем какво е любо- всичко в
три неща- анализ на пътя досе- ресват. Които наистина да са в вта като енергия и мироглед, не
га, за което е нужен разум, лю- хармония с нас и с усещането като Менделсон и нови диван и този свят
бов, за да те води в посоката на за единство и тъждественост с телевизор.
душата ти, и воля, за да се пре- останалите. Много се надявам Коя е най-голямата опасност и да сме
бориш със страховете. Това, с разделението, противоборс- за след утрешния ден? отговорни.
което изолацията ме изненада, твата, непримиримостта в Да повторим вчерашния.

ж енат а дне с 25