Page 32 - Book JD04_WEB_Pages

пер ли в „к оронат а“

КАПКА ТОДОРОВА:

СВОБОДАТА ЩЕ НИ ПОТРЯБВА,

ДА НЕ Я ПРЕДАВАМЕ ОТ СТРАХ СЕГА

ЙОАНА ГЪНДОВСКА Живеем в безпрецедентна тично, но това е моят начин да се
ситуация – пандемия от коро- съхраня и да разсъждавам, а не
навирус, която спря света и да изпадам в паника.
затвори всички ни. Кое е чув- Не съм в Италия и не мога да
ството, което най-силно изпит- помогна никак, разбира се, ин-
ваш? формирам се какво става. Но то и
Все още всичко е твърде сюр- като суха статистика е достатъч-
реалистично. Сякаш съм се съ- но кошмарно, за да си го подсил-
будила в сериал на „Нетфликс“. вам с писма и кадри. С близките
Празни улици, празни влакове, ми си обменяме информация за
няма самолети в небето, папата нови лекарства или докъде се
се моли на празен площад, няма е стигнало при тестовете на ня-
деца на площадката и накъде- коя ваксина. Снаха ми е лекар, а
то и да се обърна, хората гледат племенникът ми – фармахимик
телевизия, а на екраните вър- и двамата много добре могат да
вят предупреждения за идваща преценят коя новина е сериозна
катастрофа. Но ако беше филм, Капка Тодорова е жур- и има шанс. Предпочитам техни-
досега Брус Уилис вече да се е налист с дългогодишна те новини.
появил мускулест и по потник и Научи ли нещо ново за себе си?
да е оправил работата. За съжа- практика. От години Преосмисли ли нещо? А какво
ление, не е филм. И не знам кол- живее в Германия. В мо- те изненада?
ко време още можем да живеем Засега не. Не съм сигурна и че ис-
така. Напоследък започвам да мента е кореспондент кам да научавам нещо ново, чо-
изпитвам чувство на съмнение на Клуб Z в Берлин. век открива неподозирани свои
– съмнявам се, че сме видяли черти в неподозирано лоши си-
най-лошото. Имам чувството, че Автор е на сатирич- туации. Аз живея в Германия и
всичко, което ни изглежда стра- ни книги и седмична тук имаме право на разходки, а
ховито днес, утре ще е като дре- сатирична колонка с работата ми позволи да премина
болия на фона на новото. Веро- изцяло на хоумофис. Тоест, за нас
ятно, защото започвам чак сега псевдонима Лола Мон- ежедневието не се е разпаднало,
да осъзнавам колко внезапно се тескьо. Има син. имаме си старата рамка на рабо-
промени всичко и колко нелепи та, училище, почивка, само дето
към днешна дата изглеждат тре- то гледам тези снимки на хора в сега работя от спалнята, хаха.
вогите ми от януари. Всъщност предпазни костюми, на празния Просто там ми е бюрото. От друга
аз помня, макар че бях дете, как Лондон и празния Париж, си каз- страна, работата ми е такава, че
внезапно се промени светът вам: „А пък догодина по това вре- имам достъп до и анализирам ог-
през 1989, или по-точно през ме всичко ще е само кошмарен ромни количества информация,
Чисто 1990-1991. И после голямата спомен и ще виждам тези снимки така че наблюдавам епидемията
инфлация през 1996-1997, тога-
в списанията като обзор на нещо
още от развихрянето й в Китай
икономически ва също хората губеха всичко, вече минало.“ Друга задължи- през януари. Знам, че тази ситуа-
което имат, буквално за ден. Тази
ция сега ще продължи по-дълго,
телна рецепта за нас у дома е
това, което ситуация сега ми напомня малко да не гледаме тези клипчета в не просто няколко седмици – в
Китай продължи почти три ме-
интернет с кадри от болници в
онези времена, но този път цял
идва, ме свят участва. епицентър на зараза, с лекари, сеца, и си разпределям психиче-
притеснява Каква е личната ти рецепта за които правят обръщения, не че- ските сили като за маратон, а не
тем и писма и призиви на разни
като за спринт. Но пък и знам, че
утеха и кураж – на теб самата и
дори повече от на близките ти? хора, които ни казват, че ни чака ще има все пак край.
Като жена, какво най-вече ти
Говоря почти всеки ден със се-
същото. Опитвам се да си насоч-
епидемията. мейството си. Вярвам в науката вам емоциите към конструктив- липсва в тази социална и фи-
ни теми. Звучи вероятно егоис-
зическа изолация?
и знам, че ще победи. Дори, кога-
30 ж енат а дне с