Page 24 - Book JD04_WEB_Pages
P. 24
пер ли в „к оронат а“
ЗДРАВКА ЕВТИМОВА:
ЧОВЕЧЕСТВОТО ЩЕ ЦЕНИ ДОБРОТО, СМЕЛОСТТА,
ЖЕЛАНИЕТО ДА ПОМОГНЕШ ОЩЕ ПО-ВИСОКО
мислите си, да си помагаме с те-
лефонно обаждане, със съвет,
с пари. Струва ми се, че за тол-
кова кратко време станахме по-
внимателни към непознатите,
по-учтиви. Самотата ни отвори
очите за това колко безценно е
човешкото присъствие, колко
успокояващи са силуетите на
непознатите по улицата. На мен
всяко позвъняване на телефо-
на ми действа като силует на
човек, който винаги ми е носил
радост и съм го очаквала дълго
време.
Здравка Евтимова е Каква е личната ти рецепта за
писател и преводач утеха и кураж – на теб самата
с няколко романа и на близките ти?
Моята рецепта е проста – ра-
и безброй разкази, ботата! Имах толкова отложени
включително и в преводи – сега съм потънала в
тях. Работя от къщи до пълна
„Жената днес“ – още преумора. За да си почина, оти-
от 80-те години на вам за хляб, на пазар, готвя и по-
срещам мъжа си вечер – много
миналия век. Нейни прости гозби – и се радвам на
книги имат англий- апетита, с който вечеря. Много
ми липсват внучките. По-рано
ски, американски, се оплаквах как разпиляват
холандски, гръцки, играчките си по пода, как след
италиански и дори тях всичко е с краката на- горе у
дома, а днес мечтая час по-ско-
китайски издания. ро да могат да дойдат и напра-
Здравка сама пре- вят сто пакости за десет минути.
Обичта към хората е велико ле-
вежда творбите си карство. То ни учи на предпаз-
на английски. ливост, предвидливост, умение
да се измъкваме от клупа на
паниката.
Научи ли нещо ново за себе
ЛИЛИЯ ПОПОВА Живеем в безпрецедентна рата – съвсем непознати – не са си? Преосмисли ли нещо? А
ситуация – пандемия от ко- били толкова близо в мислите какво те изненада?
ронавирус, която спря света си един до друг. Коронавирусът Научих, че по-мъдрият не бър-
и затвори всички ни. Кое е замрази живота - такъв, какъв- за да даде готова рецепта, не се
чувството, което най-силно то го познавахме - и го тран- пъха в светлината на прожек-
изпитваш? сформира в затворено поме- торите, ако не е в състояние да
Изпитвам стряскащото чувство щение. Угасна възможността да предостави вярна информа-
колко малък стана изведнъж пътуваме където пожелаем, да ция, съвет за полезна стъпка.
светът, колко слаб. Онова, кое- се срещаме с хора, да работим Една от любимите ми поговор-
то се опитвам да намеря в сла- заедно в завода, в службата, на ки е „Сенките на дребните хора
бостта, е зародиша на силата пазара, в полето. Но днес дойде стават огромни привечер“.
утре. Никога през живота ми хо- времето да работим заедно в След вечерта идва нощта. От
22 ж енат а дне с