Page 63 - Book _WEB_130

ново т о норма лно. живо т ъ т с ле д „к оронат а“

КАТО НЕ СЕ ТЪРКАЛЯ,

КАМЪКЪТ ХВАЩА МУХЪЛ!

СЕВА НИКОЛАЕВА до собствените ú екстри и как- гледа надолу, ме вижда. Или аз
вото и да си наумеше - правеше летях насам-натам. Наужким
амолетите! Това ми липс- го, затова отиде да си почине и и много пъти наистина. В тази
ва - бумтящият звук на да си гледа петуниите някъде, или други посоки, почти вед-
Спрелитащ току над по- където растат петунии, т.е. на- нъж месечно. А самолетите не
крива самолет, който много пусна апартамента на "Графа". спираха и "гръмотевиците" ми
напомня на гръмотевица, а аз Така бракът на моята приятел- не спираха.
обожавам дъжда и бурите, и ка оцеля, защото тя тутакси Сега - тишина.
въобще лошото време, а дъжд премести семейството си в ста- Вчера високо в небето видях
с буря и гръмотевици - ей тол- рия си дом и съответно децата бялата линия, която остави ми-
кова ú трябва на душата ми да ú сега спят в старата ú детска кроскопичен изтребител и ми
запее. стая от страната на трамвая, а се прииска - помните ли, като
Моя приятелка отрасна на родителската спалня е от дру- в детската градина - да скоча и
"Графа", спалнята ú била от гата, тихата страна, така е било да закрещя: Самолет, вертолет!
страната на трамвайните ли- винаги. (повтаря се по няколко пъти и
нии. Омъжи се и заживя в "Ло- Сетих се за тази история, защо- е желателно да сочиш с пръст
зенец", на една от онези потъ- то на мен също ми залипсваха нагоре).
нали в зелено улички над хотел самолетите. Не живеем тол- Няма самолети, няма пъте-
"Хемус". Оплака ми се, че дълго кова близо до летището, че да шествия, няма движение, а
не могла да заспива "от тази чуваме кой кога каца и излита, като не се търкаля, камъкът
проклета тишина", а на сутрин- но над нас минава североиз- хваща мухъл, нали знаете? Ще
та чуруликането на птичките я точната въздушна магистрала, ни мухлясат душите - ей това
довършвало. Искаше си тря- та по няколко пъти дневно ще стане след карантината,
съците на трамваите, воя на получавах своите ще сме оживели, наваксали с
сирените, "гръмотевици". книги, филми и опери, препъл-
искаше си шума на града, Понякога се дразнех, друг път нени с цветове от виртуалните
почти до развод го докараха, си фантазирах какви са хората музейни разходки, но душите
добре, че майка ú реши, че ú и техните истории там горе над ни ще са мухлясали. Защото
е време да почине, а тя беше главата ми, или пък съвсем ей дълго време се застояхме.
решителна жена, що се отнася така - махах и знаех, че който И мухлясвахме.

ж енат а дне с 61