Page 64 - Book _WEB_130

ново т о норма лно. живо т ъ т с ле д „к оронат а“

ЕПОХАТА „СИКТИР БЕЗ 15“

ДИЛЯНА ЦЕНОВА ГОГОВА …След ужасна, мътна и кърва- ме целуни, преди да си се съ- кучета ще тичат на воля, парко-
ва борба, умирайки няколко будил. вите кошчета ще се препълват
пъти, Дъг Куейд и Мелина уби- И той я целува. с изпити бутилки и излюпени
ват злодеите и успяват да за- Това е краят на Ковида! Вече е семки, ще се събираме под
действат реактора, който пра- правен в много филми, но на асмите, ще се смеем в топлите
ви атмосфера на Марс. Всичко мен ми е приятно да си го пред- летни нощи и ще си разказва-
започва да се тресе като девета ставям като финала на първия ме кой как е преборил стреса,
по Рихтер, от марсианските „Зов за завръщане“ с Арнолд ще пътуваме с коли, влакове и
дълбини изригват мощни гей- Шварценегер, дето Шарън Сто- самолети, по планините ще се
зери кислород, стъклата на ун играе лошата. катерим, ще се печем, зарови-
бункерите се пръсват на сол, а Настроени сме да пазим в спо- ли крака в горещия пясък, ще
черните облаци, затиснали от мените си плуваме в морета и океани, въ-
векове планетата, обричайки романтични метафори за дици ще пускаме и хвърчила, и
я на бавна и мъчителна смърт, миговете на избавление. ще си показваме белега от за-
се оттеглят пъргаво с гневни Макар в действителност след дължителната ваксина срещу
светкавици. Няколко мъчител- големи и малки бедствия жи- коронавируси. И няма много
ни секунди Дъг и Мелина се вотът да не се намества миг- да му мислим защо и от какъв
борят за глътка въздух, издуват новено, първият ден от новото зор по време на карантината
се като плондери, очите им из- начало винаги е красив и тър- се отвори и затвори невижда-
хвърчат от орбитите, но точно жествен. Представата за края но голяма дупка над Северния
преди да изгърмят и да станат на Втората световна война са полюс, измервайки тревожния
на пихтия, всичко се оправя, веещи се знамена над руини фон фини прахови частици, ще
настъпва пълно и повсеместно от бомбардировки, прегръща- викаме: „Здраве да е!“ и ще си
спокойствие. Жестоко намъ- щи се непознати на улицата, купуваме Дачия след Дачия…
чени хора и мутанти за първи моряк, който страстно целува Но в пълна симетрия с плане-
път пристъпят извън своите случайна медицинска сестра тарната радост ще ни налегнат
жалки коптори с разреден въз- на Таймс скуеър… Съвремен- и грижите:
дух, вперили невярващ взор в ниците на онези събития не забатаченият бизнес,
блесналото синьо небе и ди- сядат да разказват как в Деня пропуснатите плащания,
шат с пълни гърди. на победата им се е пуснала напиращите сметки. Преди да
- Невероятно, - казва Мелина, - бримка или ги е болял зъб, се усетим, ще влезем в режим
сякаш е сън! няма място за на безкрайно наваксване, а от
Но Куейд е напрегнат: дребнотемие в моментите еуфорията само въглени ще
- Мина ми една ужасна мисъл, на триумф. тлеят. Световната пандемия и
ами ако наистина е сън? И с Ковида ще бъде същото! световната икономическа кри-
- Тогава, - отвръща тя, - бързо Ще нащъкаме навред, деца и за неусетно ще се застъпят и в
душите ни все по-често ще се
прокрадва онова стряскащо
разочарование, което носи
мокрият шезлонг в слънчев
ден – рано се зарадвахме!
По трудния начин ще проуме-
ем, че оздравяването е по-мъ-
чително от самата епидемия,
защото вменява нови пробле-
ми, отговорности и опасности.
Вместо да се къпем в безконеч-
но безвирусно щастие, ще сме
като във вица за евреина, кой-
то събрал роднините на смърт-
ния си одър и им рекъл: „Деца
мои, оставям ви малко, но само
дългове, за да ви държат спло-
тени…“
И точно тогава, в момента, в
който започнем да си даваме
сметка, че вместо да се влоша-

62 ж енат а дне с