Page 72 - Book _WEB_130
P. 72
с т аро т о норма лно
СЛУШАХ МУЗИКА,
ГОСПОДИ!
ЕМИЛ ДАНАИЛОВ се някой ден ще трябва сок, от който покълват, растат Джаз
да се изправя пред Него. и с който се превръщат в нощи Силуетът на Централна гара
ВИ когато ме попита какво всички мои дни. Дяволска и тъмнее отсреща, неясно петно
съм правил в тоя живот, ще му божествена, наркотик и анти- в мрака на късната декемврий-
отговоря: "Слушах музика, Гос- дот, необоримото оправдание ска вечер. Стоя на спирката от
поди." И дори и да не отвори светът да съществува. Винаги е другата страна на пустия буле-
вратите си за мен, не ще натъ- била с мен, дори когато не съм вард. А спирка може и никога
жи душата ми, тя вече е живяла я очаквал. Както в тези четири да не е имало – толкова дълго
в Рая. Музиката е жизненият истории. чакам автобуса, сгушен във
вдигнатата си яка. В мислите
си съм някъде другаде, далеч
от това неприветливо място
– някъде, където е топло, свет-
ло, уютно. В моя дом, в нечий
дом, в нейния глас. Все едно,
само не тук. Но автобусът не
идва. Втренчвам се в далечи-
ната да разпозная светещата
му утроба, носеща избавление
с мирис на мръсна тапицерия
и изгоряло масло от двигателя.
Няма го. Площадът пред гарата
е празен, суетнята и бързането
са си отишли с идването на
мрака. А дали въобще някой
някога е заминавал оттук?
Тротоарът е дълъг и широк,
за кой ли път го изброждам и
пресмятам колко са плочките
на него. Ух, че студено!... До
подлеза стърчи малко дърво.
Спомням си го обсипано с чу-
руликащи врабчета. Сега е глу-
хо. Лятото… Поглеждам пак,
не, още не се задава. Няма го
моя спасител, няма го да отво-
ри неустоимите си врати пред
мен, да ме прегърне и утеши,
да ме възкреси някъде далеч
оттук. Потропвам с крака и се
опитвам да различа колко са
тоновете на сиво-синьото. На
небето, на улицата, на сгра-
дите в далечината, увити в
пашкула на мъглата… Сепвам
се. Прозвучава невъзможен,
немислим тук и сега звук от
саксофон. Не може да бъде!
До мен е, съвсем близо. Про-
тяжен, топло скърцащ звук от
несмазаната порта на битие-
то, отвъд която е вечно лято.
Озъртам се, но не виждам
70 ж енат а дне с
