Page 75 - Book _WEB_130

с т аро т о норма лно

тук, в планината, тя е излишна ще съм видял от Дания, какво
и чужда. Как не ми се тръгва… ли ще съм разбрал от нейна-
Няколко минути съзерцание та култура? Спокойно и пусто
и съм паднал в капана. Тялото е. Малък протестантски град
ми се е размекнало и никак, преди лягане. Кулите на кате-
ама никак не ми се става. Ще дралата се извисяват в небето
поседя още малко. Унасям се. като две незапалени свещи, но
Не съм разбрал кога е започ- до мрака има още много време
нала. Може би току-що, а може – пролетната северна вечер е
би не. Сега я чух. Тънка, нежна, още съвсем светла. Обикалям
непретенциозна мелодия. Ня- обезсърчен наоколо, когато
колко ноти, качващи се и сли- забелязвам, че вратата е от-
защи леко по склоновете на крехната! Надничам боязливо
Рила. Дървена свирка е – зву- и за мой късмет разбирам, че
кът е приглушен и леко сипкав. не само катедралата е отворе-
Ненатрапчива, тиха, разтваря- на, но и че само след няколко
ща се във въздуха музика. Като минути, точно в осем, в нея за-
планината е – същата проста почва концерт за орган. Какъв
хармония, същата първична късмет! Бързам да се настаня
красота. Значи все пак… Дали на една от дървените скамей-
не е била тук още като спрях? ки, позапълнени от обитатели-
Дали не звучи от Сътворение- те на този уж вече заспал град.
то? Извъртам глава и с прими- Докато се оглеждам, плътните
жали срещу слънцето очи го звуци на органа рязко, настой-
откривам – седнал е високо чиво изпълват пространство-
над мен, прозрачен силует на то. Светът се залюлява сепнат,
фона на искрящото небе. На въздухът зазвънява, неспо- мент всеки е на милиони кило-
моменти мелодията се губи, койните тонове се блъсват в метри от съседа си на пейката.
после пак долита колебливо. стените със студена тревож- А аз, аз се издигам безмълвен
Минават минути. После още. ност. Високо, високо, все по- и безплътен към високите
Грапавият камък, тревата меж- високо. Секунда преди да раз- сводове над мен, преминавам
ду пръстите ми, два облака в цепи свода, органът внезапно през тях и отлитам някъде да-
синьото. Не съм сигурен дали сменя регистъра и в залата на- леч, далеч, откъдето не искам
още я чувам. Витоша е скрила хлува тъмна лавина от тежки, да се връщам.
от очите ми София. Там някъде ниски вибрации. Всички мърт-
са… Стига! Нарамвам рани- ви се изправят и мощните им Сега съм у дома. Прозорците
цата и продължавам нагоре. гласове протръбяват края на са отворени, бързолетите се
Струва ми се олекнала. света. Апокалиптичният тътен стрелкат над покривите с еу-
Класика бързо напластява безлик ужас форично пищене. От двора
Вече е осем без десет. Късно, в сумрачните ъгли на осемве- приижда миризмата на току-
безнадеждно късно. Щурам ковната катедрала и аз се сви- що разцъфналия люляк. Капа-
се из празния площад, оглеж- вам на пейката, смазан от без- кът на грамофона е отворен,
дам я отвън и се опитвам да дната, отворила се пред мен. плочата се върти, но игличката
се утеша, но все пак малко ме Но ето, че ниското вечерно все още не я докосва. След мал-
е яд. Ако двата замъка, които слънце се накланя още мънич- ко четирима души ще пресекат
разгледах същия ден, не бяха ко, ярките му лъчи нахлуват улицата на абатството, а аз ги
толкова красиви и не изядоха косо през тесните прозорци и бавя… Добре, ето, сега! Нека
с лекота и без това малкото блестящите им дълги пръсти всичко почне отначало.
време, с което разполагах, засвирват своята светла музи-
може би щях да успея да стиг- ка по корнизите и колоните, по
на Роскилде по-навреме. А мраморните ангели и херуви-
сега няма да мога да видя ми, изтръгвайки застиналите
прословутата катедрала от- им лица от столетния сън. Ос-
вътре – нещо, заради което си лепителните снопове с лекота
струваше да побързам. В един пронизват притъмнелия храм,
от първите тухлени готически вплитайки своя небесен акорд
храмове в Скандинавия, в ка- в музиката, сътворена от чове-
менни саркофази, захлупени с ка. Цялата вселена загърмява
тежки гравирани капаци, лежи с тържествените звуци на този
цяла династия датски крале и грандиозен, всепомитащ дует.
кралици. Самата катедрала си Божествен миг, краткотраен
е една от тухлите на Европа. и несвършващ. Не знам какво
Ако не я разгледам, какво ли чувстват другите, в този мо-

ж енат а дне с 73