Page 73 - Book _WEB_130

с т аро т о норма лно
ROCK

никого. А, ето го, долу в под-
леза. Двама са, спрели са се &
за момент по пътя си, единият
свири, другият кима одобри- ROLL
телно с глава. Саксофонистът
е с хубаво, малко старомодно
палто и пригладен алаброс
модел 40-те години. Гледам го
отгоре, в мургавите му ръце
свети змийското тяло на сак-
софона и аз мога да надзърна в
отворената му уста. Вътре като
в слънчев термоядрен синтез
гори плазмата на джаза и за-
редените ù частици размра-
зяват вкочанените ми сетива.
Надвесил съм се и не мърдам.
Топло, топло… Жълтият звук
обагря тъмния подлез, нара-
ства, нараства, прелива през
перилата, разтича се по ули-
цата, пълзи към гарата и наже-
жава стените ù. Мелодията къ-
дри мразовития въздух, криви
небрежно черните стрели на
уличните стълбове, втечня-
ва тротоара под мен и ако се
обърна, знам, че ще видя как
пред вратите на локала спира
прегърбено такси, от което се
подава чифт елегантни обувки
с два тънки глезена, готови за
танц. Вратите се отварят, но
от осветената зала не се чува
нищо. Музиката е спряла. От-
варям очи. Вятърът поклаща
голото дърво и отново влиза превъзбуден – от алкохола и на нищото. Лежа по гръб, рия
под яката ми. Подлезът е по- заради още силното усещане в пясъка все по-бавно, докато
гълнал двете фигури, гласове- от близостта на тялото ù. Се- застивам с лице, обърнато към
те им бързо заглъхват и само тивата ми са отворени докрай дъното на Вселената. Замаян
слаб ореол показва мястото на и през тях в мен нахлуват уси- съм, ах, как приятно съм зама-
експлозията. Локалът се сто- лени до полуда всички малки ян, а сърцето ми все още блъс-
пява в мъглата и бледото петно атрибути на лятната нощ – щу- ка. Ръката ми напипва касето-
на гарата отново е там. Но през рците в острата трева, трептя- фона и натиска копчето. Чувам
тъмните ù прозорци вече мога щите сенки на листата, уголе- сърцето си през тонколоните.
да видя как в празната чакал- мени като призраци от голите The Dark Side of the Moon. Нади-
ня стотици безплътни фигури крушки покрай алеята. От мо- гам леко глава и я поглеждам.
стискат в ръце дръжките на рето вече е задухало и докато Огромна и тежка е, и кърваво-
износените си куфари в очак- стигна до плажа, потта ми е червена. Защо пък кърваво,
ване на утрешния влак. А моят изсъхнала. Пясъкът тази вечер стига с тия клишета! Взех ли
автобус? Впервам поглед в е необичайно неравен, зали- бутилка? Не, да му се не знае.
унилото лице на декември. Не, там често, размахвам ръце с Няма значение, даже по-до-
още го няма. касетофона и някакво диво бре. Кървава е, да. Можеш да
Рок доволство тръпне в двайсет- я изстискаш, така е напращя-
Грабвам от шкафчето касето- годишните ми мускули. Луната ла. Глупости. И какво от това?
фона и изскачам от душното тъкмо се е показала над море- Breathe, breathe in the air. Ди-
бунгало. Луната е толкова го- то, око на циклоп, разсипало шам, без да помръдвам. Тялото
ляма, че изглежда никога няма тревожната си светлина по съ- ми ту се смалява като песъчин-
да успее да се вдигне. Аз също вършено безлюдния несебър- ка, ту пораства до звездите.
съм тежък отвън, но лек отвъ- ски плаж. Още, още, далеч от Чудовищна луна! Приливът за
тре. Пил съм цяла вечер, пил хората, далеч от пиянския глъч нея е детска игра, тя може да
съм и съм приказвал. Сега съм на шумните компании. Най- изтръгне дори душата ти. Time.
приятно празен, но все още сетне се тръшвам по средата Какво значение има дали съм

ж енат а дне с 71