Page 36 - Book_JD06_web
P. 36
к оронат а: пренареж д ане
се избухат да вият хоро в носии
в някое от свещените Рилски
езера, нито пък са си повярва-
ли толкова силно, че са носите-
ли на безпрекословно правил-
ните неолиберални ценности,
незачитащи чуждите страхове
и чуждото право на ограниче-
но мислене, борещи се срещу
дискриминацията и дискри-
миниращи на свой ред по един
много тънък и постмодерен
начин – които отиват в друга-
та крайност и по своеобразен
начин отново завършват в езе-
рата. Благодарение на тези два
месеца изолиран живот, на-
мерих някакъв вид смирение
у себе си да приема факта, че
публичността предпочита да
борави с крайностите и всяко
мнение между двата полюса,
а още повече такова, което
въобще не иска да борави и се
съизмерва с тях, по-трудно за-
ема позиции. И по един особен
начин, най-навътре, в окото на
бурята, останах спокойна.
Имах възможност
да направя купища
грешки с децата си,
да се провалям интензивно в
собствените си очи, но и да се
видя кристално ясно, да опоз-
ная по-добре сянката си и да
се приближа до нея на съзна-
телно ниво; да разбера старите
модели, които има нужда да
място под слънцето. Да се убе- ти“, защото започнах да се съм- си отидат и да осъзная какво
дя, че гневът и съпротивление- нявам в себе си. Обвиненията, ново е необходимо да развия
то срещу нещо не го премахва, които четях и в които се при- или подсиля в себе си. Да раз-
а го подсилва. Да осъзная, че познавах отчасти, ме обърка- бера, че няма нищо сигурно и
най-безсмисленото и грешно ха. Още по-проблематично се да наблюдавам как Вселената
занимание е стремежът ни да развиваше себеусещането ми регулярно ми поднася изпита-
променяме когото и да било. като гражданин, защото аз не ния в тази посока. Да се смиря с
Преминах от оптимизъм в на- се идентифицирах и с другата притесненията си за бъдещето
чалото, през реализъм - някъ- крайност в обществото – оне- на света и да си припомня, че
де в момента, в който започна зи, които не признават прави- вярвам в силата на Светлата
да заглъхва новата симпатична лата и взаимния интерес, които страна. Да разбера и приема,
култура на ковид-хумор, - за да са дотолкова изградили инди- че не само България, а и све-
се настаня в крайна сметка в видуализма като стена около тът ще тръгне на две скорости
люлката на лекия песимизъм, себе си, че той се е изродил в и всеки ще избере в коя пара-
че не сме си научили урока и в анархия, безхаберие, арогант- лелна реалност да битува. Да
смиреното предположение, че ност и друг тип жестокост. Ня- живея в постоянен шум и би-
ще дойде по-сериозно изпита- как не успях да се намеря меж- тово напрегнато ежедневие
ние, за да ни тества отново. ду кълнящите всеки, който се и да остана тихо в страховете,
Защото системата има изкаже критично срещу НОЩ, мислите и мечтите си. Послед-
нужда от промяна. и другите, които с поведението ните също изминаха дълъг път
И някъде там, в средата на този си демонстрираха отричане и през тези три месеца и не съм
танц с теми, емоции и гледни дори отвращение от сигурна как изглеждат в мо-
точки, отворих търсачката да всякакъв стремеж да бъ- мента, но съм убедена в едно –
проверя какво точно означава дем единни в ситуацията. ще бъдат по-истински, каквато
терминът „либерални ценнос- Аз съм от тези, които, нито ще съм и аз.
34 ж енат а дне с
