Page 72 - Book_JD06_web

разк аз

да се похвали с щерките, сигур- - Защо не се прибрахте, щом се Той и подаде кошница, в която
но са се изучили по чужбините страхувате? жената започна да реди зайци-
и работят в престижни фирми - - Заради големия син. Някол- те, като първо му ги представя-
но той май нямаше намерение ко пъти пробваха със снахата ше:
да споделя, затова отново тя ин-витро, но вече нямат пра- - Наум, Горазд, Сава, Климент,
наруши неловкото мълчание. во по здравна каса. Казаха, че Константин Преславски. Липс-
Когато по телевизията обяви- ще опитат срещу заплащане - ва Ангеларий. Бедният…
ли, че вирусът застрашава най- чули, че в болницата нарочно Прекосиха наново целия двор
вече възрастните, госпожа проваляли работата, ако не си и тръгнаха по алеята към къ-
Мюлер тутакси позвънила на плащаш. То и при нас май вече щата на госпожа Мюлер все
синовете си „да я махнат вед- всичко е за пари… така на два метра един от друг.
нага от този масов гроб“. Те й - Едно време не беше така - съ- Кошницата натежа в ръцете на
казали да не преиграва, но все гласи се той. мъжа и малко преди да стигнат
пак говорили с докторите, кои- - Вие сам ли живеете? – тя огле- до оградата, той я тръшна на
то ги успокоили, че „къде дру- да любопитно наоколо, без да земята.
гаде, ако не тук“ майка им ще се крие. - Само… за секунда… да си
получи „истински грижи“. Ко- - Сам. Пенсиониран електро- взема…
гато станало ясно, че подобни нен инженер съм. - Натам ще се оправя и сама –
заведения - вярно, значително - О, инженерите вземате луди жената свали маската от лице-
по-евтини от тяхното - са най- пари, сигурно и пенсията е го- то и се усмихна. – Благодаря Ви
засегнати, госпожата вдигнала ляма… Хубаво имение, след много, от свое име и от името
грандиозен скандал и нарекла време ще струва още повече. на госпожата.
дома „пълно Ватерло“. Тя мно- Госпожата казва, че тук цените Гледаха се мълчаливо от раз-
го обичала да определя нещо, никога не падат. Не е като във стояние значително под ка-
което не й харесва, като „Ватер- Франция… Франция е пълно рантинния минимум и сякаш
ло“. Всъщност за нея всичко Ватерло! разменяха димни сигнали с
френско, от сирене до шампан- Следите свършваха пред най- дъха си. За първи път мъжът,
ско и от пералня до автомобил, отдалечената постройка. Въ- който винаги бе отдавал значе-
но най-вече французите, било тре все още се долавяше мирис ние единствено на бъдещето,
боклук. Пълно Ватерло. на обор, а в единия ъгъл, върху а за цяла година така и не мо-
Побързали да се отърват от куп слама, се бяха разположи- жеше да излази от миналото,
нея и капризите й, а тя настоя- ли пет пухкави дебелаци. се озова в клопката на онова
ла Вера да тръгне с нея. И ето ги - Липсва един – въздъхна жена- „сега и тук“, което трае миг, но
тук – в доброволна изолация. та. – Нещо ги е изплашило, за да всъщност е вечност.
- Повечето жени, дето като мен тръгнат да бягат. Само не е ясно Жената взе кошницата и тръг-
гледат възрастни хора по Ев- как са си отворили, като райбе- на към входната арка. Напълно
ропа, вече се прибраха. Имаме рите са отвън? неподвижен, той гледаше по-
група във Фейсбук. Никоя няма - Сигурно е лисицата, която се дире й.
вяра на тукашните болници… навърта наоколо. Лисиците са – Вера! – извика. - Казвам се Ан-
Всичко е за пари! Само да ме факири и се справят с какви ли гел и къщата не е моя. Аз само
пази Бог да не се разболея… не резета. я пазя.
Тя се обърна и ръцете й изо-
бразиха алено сърце.
„Целият живот е едно Ватерло.
Ватерло, Ватерло, Ватерло…“ –
мърмореше си Ангел, докато
се завръщаше към добровол-
ния си затвор. В подножието на
стълбата забеляза бяла пухка-
ва топка.
- Я виж ти кой бил тук!
Взе в ръце бедния Ангеларий
– ушите му бяха прилепнали
плътно към гърба, а трепкащо-
то му телце излъчваше топли-
на.
- Добре, че намина, адаш. За-
ради теб обвинихме лисица-
та. Няма да е зле да й изнесем
нещо за ядене. Като знак, че
съжаляваме, нали разбираш.
А после ще позвъним на Нина
и Катя.

70 ж енат а дне с