Page 21 - Book JD04_WEB_Pages
P. 21

пер ли  в „к оронат а“




               ра, изчерпване, тревожност и   голямата пандемия. Страхът   направи по-силни. Да открива-
               неспокойствие.            води до когнитивни изкривя-  ме ежедневно за какво можем
               Ние като екип работим много   вания - не можем да решаваме,   да сме благодарни. Да търсим
               усилено и в сайта, и чрез медии.  да правим планове. След това   различните гледни точки на съ-
               На индивидуално ниво това,   лесно се гневим, бързо стигаме   битията. Да не се пазарим и мо-
               което се забелязва, е следното:   до безсилие.       лим за връщане на старото, а да
               от първичния страх и шок сега   Според д-р Дейвид Кеслер   намерим сили за любопитство
               хората преминават в силна тре-  онова, което чувстваме в мо-  към този ден - сега.
               вожност  и  огромно  напреже-  мента,  е  скръб.  Скърбенето   Семействата са затворени
               ние. Усещат загуба на смисъл.   обикновено е лично прежи-  вкъщи. Но за някои хора, като
               Не знаят за какво да се държат.  вяване, но сега скърбим на   жертвите на домашно наси-
               Интересно е, че клиенти от чуж-  микро- и макро ниво. Как да   лие, домът не е сигурно мяс-
               бина продължават да работят   управляваме тази колектив-  то. Ще увеличи ли изолация-
               упорито над проблеми, които   на печал? И как да намерим   та конфликтите и агресията
               са имали и преди кризата. Там   баланс с нашата лична тъга?  в домашни условия. Какъв
               имат по-голяма стабилност и    Скръбта има маски - гняв, отри-  съвет бихте дали на жертвите
               личността не е сведена до тре-  чане, отхвърляне, търсене на   на домашно насилие? А как
               воги за базовите потребности.  виновници. Всеки губи много в   може да им се помогне?
               В контекста на това, което опи-  сегашната ситуация.  За да мо-  В криза всеки проблем може
               сах по-горе като обща тенден-  жем да обуздаем скръбта, тряб-  да бъде преекспониран и да
               ция, най-много ме притеснява   ва да намерим заместители на   ескалира много по-бързо. Там,
               ескалацията на напрежението,   загубите. Това ще създаде едно   където има агресор, неговото
               снемането на задръжките. В   ново битие, поне за момента, и   поведение може да избухне в
               дълго продължаваща криза   ще ни даде светлина в тунела.   пъти по-силно, за да може той
               има един етап на своеволие,   Може да е от полза да помагаме   самият да успокои собственото
               което реабилитиращо търси   на приятелите си и това да ни   си напрежение и тревога. Меха-
               права. Това може да отключи
               престъпна вълна, много посе-
               гателства... Притеснява ме али-
               енацията, в която не искам да
               израстват децата ни. Опасявам
               се от едно обществено изостря-
               не на недоверието и поеди-
               нично спасяване, което се по-
               явява, когато обстоятелствата
               обострят усещането, че всеки е                                                 Най-много ме
               враг на всекиго. А хората споде-
               лят, че вече се дразнят, ако ня-                                               притеснява
               кой иска да се вижда с тях - това
               означавало, че им мисли злото.                                                 ескалацията на
               Коя емоция считаш днес за
               най-опасна за душевното                                                        напрежението,
               ни здраве – и като отделни                                                     снемането на
               личности, и като общество,
               включително от гледна точка                                                    задръжките.
               на утрешния ден?
               Отчаянието. В тази криза няма
               ясно бъдеще, няма ясни мерки
               и структура. Точно това води
               до загуба на надежда, загуба на
               смисъл и желание за хаотични
               действия само и само да се раз-
               бие стената. Отчаянието може
               да изкриви реалността и да на-
               несе големи щети. То не може да
               изгражда бъдеще, нито да виж-
               да настояще. В него и отделният
               човек, и групата са със стеснено
               поле на съзнание.
               А коя е добре да пуснем на
               воля, за да не ни разруши от-
               вътре?
               Естествено страха. Това е по-



                                                                                                     ж енат а дне с  19
   16   17   18   19   20   21   22   23   24   25   26