Page 37 - Book JD04_WEB_Pages
P. 37
пер ли в „к оронат а“
да си налеем по едно хубаво да се виждам с хора. Е, „София страна. Макар и изобщо да не
питие и да си дърдорим глу- филм фест“ ми липсваше бук- споделям идеята, че епидеми-
пости. Най-обикновени при- вално физически, работя за ята щяла да доведе до катар-
ятни дреболии, власеницата и фестивала от 1997 година и зис. Ще видим.
бичът не са ми по вкуса. март без фестивал беше, меко Ювал Ноа Харари казва: „Да,
Много е важно и човек да не си казано, странно преживяване. бурята ще отмине, човечест-
губи чувството за хумор, а ако Купих си онлайн едни обувки вото ще оцелее, повечето от
притежава и достатъчно въоб- на цветя, които смятам тър- нас ще са живи – но ще насе-
ражение, още по-добре. И доза жествено да разходя, когато ляваме един различен свят.“
лекомислие, поне хомеопатич- паднат ограниченията. След Как си представяте вие този
на. края на войната ще танцува- различен свят?
Научи ли нещо ново за себе ме, като във филма „Джоджо В момента много хора си при- Много е важно
си? Преосмисли ли нещо? А Заека“. помнят някои класически ан-
какво те изненада? Може ли битката с корона- тиутопии. Аз пък се сетих за да не губим
Не научих - „познавам себе си вируса, начинът, по който „Разрушителят“ (Demolition чувство за
отдавна“, пееше един мой по- се води и последствията от Man), филм на Марко Брамби-
знат, интересен автор на пес- нея, да разбъркат морална- ла от 1993 със Силвестър Ста- хумор, а ако
ни. Не, нищо не преосмислих, та и ценностна координатна лоун в главната роля. “Весела
нямах повод, макар и да знам, система, да променят пред- дистопия“ звучи като оксимо- притежаваме
че на някого това ще прозвучи ставите ни за добро, лошо, рон, но той е точно това. И да,
странно. С изненадата обаче смело, достойно… финалът е щастлив. и достатъчно
успях. Баща ми, който е на 86 Трусът ще е силен и няма начин Коя е най-голямата опасност
години и живее с нас, от три да не повлияе на нагласите, за след утрешния ден? въображение,
години отказва да излиза на- но не е задължително да лаш- Идиотокрацията, но тя и преди още по-добре.
вън, освен на балкона. Как ли не везните точно към лошата си беше.
не съм се опитвала да го убедя
да излезе, но той е изключи-
телно голям инат. И не щеш ли,
сега съм доволна, че не иска
да излиза - ако някой ми беше
казал само преди месец, че
е възможно да бъда доволна
от подобно нещо, щях да си
завъртя пръста на слепоочи-
ето насреща му. Инатът също
е сред нещата, които могат да
спасят света.
Като жена, какво най-вече ти
липсва в тази социална и фи-
зическа изолация?
Иска ми се да кажа „фризьор-
ския салон“, само че имаше
един период от няколко годи-
ни, когато ме подстригваше
мъжа ми и накрая полагах със
замах финалните щрихи с един
бръснач, та знам, че и без това
ще се оправя. Това в рамките на
шегата, разбира се. Истинският
отговор е: свободата на прид-
вижване – като се започне от
отиването за по бира в квар-
талната кръчма и се свърши
с ваканция в Лисабон. Също
и живият контакт с приятели,
разбира се. Всъщност обаче,
понасям наложените ограни-
чения сравнително леко, тъй
като не промениха особено
бита ми – повече от двайсет
години работя от къщи и тъй
като работя много усилено, за
съжаление рядко имам време
ж енат а дне с 35
