Page 35 - Book JD04_WEB_Pages
P. 35
пер ли в „к оронат а“
ме очи в очи. И трябва да сме лошото, което си представям, статус ще се превърне във вид
готови за този момент. Да не се оформяйки пресечна точка на виза. Така отново ще има голя-
окаже, че заради маските сме поносимото бъдеще. Тотални- ма пропаст между бедните и
забравили да си мием зъбите и ят контрол над общуването и богатите. Да имаш работа ще
да си решим косата. Карантина- професионалния ни живот, съ- бъде висша ценност. Желание-
та не бива да е алиби за немар- бран в различните устройства, то работниците от Източна Ев-
ливост. Хубаво е да помним, че е онова, което ме смущава. Де- ропа да пътуват на Запад, за да
ние не сме образа от екрана на цата, които познавам обаче, ме оберат реколтата там, въпреки
скайп или телевизора. Екрани- успокояват със своето умение заплахата от коронавируса, ме
те отразяват едно измерение. да използват технологиите в смрази. Стана много ясно, че
Реалността е извън рамката на своя полза. Животът продъл- Западът има нужда от „своите“
монитора. Тя не е разказана, тя жава и отново ще имаме избор. роби. А те, наречени от мен „на-
се чувства, има мирис, вкус и се Дали да сме в масовката, която род под наем“, имат нужда да
усеща на допир. Има опасност живее през „касетите“ с вирту- заминат, защото без парите от
да забравим да се усмихваме и ална реалност, или да сме от „плантациите“ близките им ще
да се гледаме в очите „на живо“. малцинството, което още „рис- бедстват. Идва още по- тъжно
Може ли битката с корона- кува“ да пътува за удоволствие, време.
вируса, начинът, по който се да ходи на красиви и празни Коя е най-голямата опасност
води и последствията от нея, плажове и да не вярва на всич- за след утрешния ден?
да разбъркат моралната и ко, произлязло от някой екран. Дехуманизацията е в ход. Мно-
ценностна координатна сис- Но пътуването ще стане много го хора ще бъдат излишни след
тема, да променят предста- трудно и скъпо. А здравният тази криза.
вите ни за добро, лошо, сме-
ло, достойно…
Кризата ни среща такива, ка-
квито сме. И изостря някои
черти. Сега, в сезона на маски-
те, реално падат маски. Мно-
го по-ясно личи кой какъв е.
Страховете разголват. Ние сме
и добри, и лоши. Няма съвър-
шени образи. Стана ми страш-
но и неудобно от една среща
в асансьор. Бях с маска и ръка-
вици, защото току-що бях за-
несла продукти на една жена.
Отворих вратата на асансьора.
Вътре ме посрещна стреснатия
поглед на възрастна жена. Тя
буквално отскочи назад, като
ме видя, и си прикри устата с
ръка. Помислих, че изпитва
страх да не я заразя и попитах
дали може да вляза. Тя съвсем
се допря до стената на малката
„стая“ и гледайки в земята, каза:
„Извинявайте, аз нямам маска.
Днес една жена ми се скара
защо ходя така“. Домъчня ми.
Нали това са хората, които уж
ние пазим. А ги хокаме, където
ги срещнем. От друга страна,
виждам, че и обикновеното до-
бро си проправя път.
Ювал Ноа Харари казва: „Да,
бурята ще отмине, човечест-
вото ще оцелее, повечето от
нас ще са живи – но ще насе-
ляваме един различен свят.“
Как си представяш този раз-
личен свят?
Имам две версии и се уча да
съчетавам най-доброто и най-
ж енат а дне с 33
