Page 45 - Book JD04_WEB_Pages

с т рах лозе г ази. без паник а и си нос ет е хав ли я

Тук-таме някой се опитва да ори- Мисълта ни още не е стигнала до вам поредната история от моя Храната
гиналничи, но не му се получава прозрението, че Китай постепен- живот с неосъзнато тъпчене с
съвсем, но излиза от карантината, типич- храна, така нареченото „дебеле- сега е като
понеже всички сме в кюпа. но по азиатски бързо ще стъпи ене от въздуха” и заканите „за-
Колко да е различна карантина- на крака и отново ще започне да почвам от утре да ям само здра- междучасие
вословни храни” – защото вие
та на известната певица, която изпраща продукти към Европа. самите в момента, принудително, след час
не може да изнесе своя уника- Страхът ни кара да стоим повече
лен различен концерт от тази на вкъщи, отколкото се изисква от сте на това дередже. Пожелавам по физика,
домакинята с многото деца и от нас. Никой не е забранил да из- ви да бъдете в този ад още съвсем
тази на собственика на фирма, лезем навън по един, по двама, малко. На всички ни го пожела- като дъжд
която е затворила врати за... не не повече, но все пак никой не вам. Защото, колкото и да си обяс-
се знае докога? В момента и три- ни е спрял да се движим. Макар няваме, че все пак има и хубави през август
страни на карантината – децата
мата са втренчени в оцеляването. и само по улиците. Страхът все станаха по-креативни, пестим – кратко
А първата формула за оцеляване още надделява, понеже връхле-
часове от пътуване до офиса, въз-
на подсъзнателно ниво е да не тя с гръм и трясък в стресовите духът в София е по-чист, имаме удоволствие,
умреш от глад. Неусетно се пре- помещения, наречени домове. А
запасяваме – не само с тоалетна в центъра на стреса стои телеви- повече време за малките неща и бягство от
хартия. Презапасяваме телата зорът, който ежечасово бълва „На т.н., стресът убива всичко. Не съм
си за бъдещите гладни времена. живо от щаба”, „За едно деноно- лекар, нито психолог, най-обик- реалността.
Понеже в началото на карантина- щие починалите са еди-колко си“ новен човек съм, който вече виж-
та ни уплашиха, че българските , „Вирусът взе нова жертва”, „Зара- да съвсем ясно последствията от
заводи ще затворят, Китай се сри- зените у нас са вече...”, „Забранява стреса.
на и няма да внася повече стоки се, забранява се, забранява се”. Тази сутрин (събота) Христо (кой-
у нас, хората остават масово без Какво ни се позволява? Еми едно то е втора смяна) скочи в леглото
работа. Затворени по къщите си парче шоколад никой не може да и буквално изкрещя:
целодневно, те изразходват мно- ми забрани, пък! Второто ще ме - Мамо, Йордан не е ли на учили-
го повече електроенергия, смет- успокои. Третото ще ме разсмее, ще? Защо спи?
ките ще са по-високи, а заплати че коронавирусът кат` дойде, - Христо, днес е събота, не сте на
няма да има. И какво ни остава – няма да ме пита колко кила съм. И училище!
да презапасим така опаковката остава празна... - Ох, обърках се. А бе, объркан
телата си с храна. Днес няма смисъл да ви разказ- живот стана...

ж енат а дне с 43