Page 44 - Book JD04_WEB_Pages

с т рах лозе г ази. без паник а и си нос ет е хав ли я

прах и пускам. Вдигам глава, а дебелото момиче”. Неусетно, буквално принудени
пред очите ми купчина чинии на И така всеки ден – от обстоятелствата, посягаме
плота. Зареждам съдомиялната. по 15 часа на ден. към най-леснодостъпното удо-
И още не съм вдигнала поглед За да ми стига времето за всичко, волствие. Храната е евтина. Има
от пода, и виждам, че кучето се което искам да свърша, трябва да я. Генерал Мутафчийски не я е
е барикадирало в краката ми и се науча да разтягам не кучето, а забранил. Магазините отново
чака – пишка му се. И на мен ми се часовете в денонощието. Де да заредиха, след истеричното па-
пишка! Все пак бях тръгнала към можеше да са поне 40! Забравих заруване на паникьосаната част
банята преди около... половин да ви кажа, че имам и влог - „Деси, от населението. Имаш пари – ку-
час. Пренебрегвам кучето – сори, къде си?”- и него трябва да правя! пуваш си скъп шоколад. Нямаш
приятел, ще чакаш. Знам, че това И кауза имам – и нея трябва да пари – има и евтин шоколад. И
са единствените мои 10 минути вмествам в така кратките минути, двата носят сладост. И двата те ка-
за банята. Излизам и... какво ста- които за мен обикновено остават рат да забравиш за малко, че е ка-
на, колко време бях вътре? Пред късно нощем. рантина, че по света умират хора,
мен два броя кисели тийнейджъ- А децата са три. Всяко от които е карат те да забравиш за момент
ри, сърдити, че трябва да ходят убедено, че на него се карам най- повтарящата се реч на Генерала,
на училище, дори от дома. И при- много, само него не обичам и на че „Италия” ще дойде и до нас, ако
казката започва – другите двама винаги прощавам. не се пазим. Тази сутрин пускам
мамо, мамо, мамо, мамо, А мръсното пране никога не телевизора и виждам надпис –
мамо, мамо, мамо, мамо- свършва. За разлика от храната. „Очаква ни черен Великден, ако
оооооооооооо. Тя, хора, винаги свършва. И пак не спазваме указанията на щаба”.
Може би тук е мястото да кажа, е време за пазаруване, рязане, Черен Великден! Защо изоб-
че баща им е на работа в чужби- готвене... що слагаш тези две думи в
на. Не се оплаквам, справям се. И Домашното ядене едно изречение?
децата ги разбирам - всеки е прав Диетолозите алармираха по те- Какво да направя аз сега, освен
за себе си. И всеки има нужда от левизиите – всички преяждаме да ида да изпуша една кутия ци-
помощ. И всеки е изтрещял от опасно заради седенето вкъщи гари или да се наям?
карантината. А аз задължител- под карантина. Посъветваха ни Живеем в постоянен стрес. До-
но правя поне две неща едно- да ядем по-малко, да си приготвя- мовете ни, които иначе трябва
временно. Поне две книги чета, ме по-леки храни, да не отиваме да бъдат нашите островчета за
поне две статии пиша, поне две толкова често до хладилника. Тук отмора, се превърнаха в поме-
телевизионни програми гледам. аз съм специалистката, уважаеми щения, изпълнени със стрес. В
Няма как да не си свърша рабо- диетолози, не вие. И от твърде бо- които се налага да се търпим,
тата, но няма как и да не направя гат опит мога да ви кажа, че съве- макар много да се обичаме. За-
обяд. Няма как да не сготвя вече- тът „Яжте по-малко”, изстрелян от щото, искаме или не, сме много
ря. Няма как да не изчистя. Няма екрана на телевизора, не върши на брой, всеки си е с навици и из-
как да не пусна пералнята. Няма никаква работа. Дайте ни реални граден характер, пречим си, тяс-
как да не разходя кучето. Няма решения за този проблем. Защо- но е... Апартаментите ни станаха
как да не нахраня котката. Няма то проблемът е много по-голям, пространства, които ни карат да
как да не обърна внимание, кога- отколкото си го представяте. мразим най-близките си. Станаха
то над монитора се появи поред- Храната в момента е като меж- огради, вместили вътре физио-
ната малка глава и крещи: „Мамо- дучасието след час по физика, номии, които гледаш до втръсва-
ооо, не мога да вляза в системата”. като хладния дъжд през август, не. А в предишното време точно
Няма как да не изпера маските, да като тортата на рождения ти ден тези физиономии копнееш да
не простра дрехите, да не измия – удоволствие, което знаеш, че е видиш, чакаш да се върнеш от
пода, който се цапа в пъти пове- кратко, бягство от реалността е и изморителния ден НАВЪН, за да
че от времето, когато децата са ти харесва, защото е като открад- сготвиш, да ги гушнеш, да питаш:
на училище. Реално училище. нат миг на щастие. Миг, след кой- „Как мина денят ти?“. Тези физио-
Няма как да не се намеся, ако се то е ясно, че ще съжаляваш, но на номии сега те влудяват. Не смееш
карат или сбият близнаците, да момента взимаш, без да мислиш. да си признаеш, понеже са най-
не разтърва кълбото от къдрави Намаляха драстично удоволст- близките ти, но те побърква да
глави, да не обърна внимание вията – не ходим на театър, не хо- гледаш само тях. По цял ден да
на тийнейджърката в другата дим по заведения, не се срещаме ви се случва едно и също и вечер
стая. Няма как да не забърша с приятели, не ходим в планината, да няма какво да си разкажете, да
разлятата чаша. Да не отворя на не ходим на плажа, не срещаме няма с какво да се изненадате, да
съседа, който събира таксата за усмихнатия цветар сутрин, оти- няма онова: „Ау, наистина ли това
входа. Няма как да бъда майка, вайки на работа, не се виждаме с ти се случи днес? А при мен, ако
домакиня, учителка, работничка колегите, с които се заливаме от знаеш, какво беше...”.
и удовлетворена жена от живо- смях в обедната почивка, не се Дори Фейсбук стана еднообра-
та, макар и под карантина – ако събираме в парковете, не ходим зен. Всички мислим за едно и
не върша по минимум две неща на курсовете по танци, не ходим също, гледаме едни и същи нови-
наведнъж. Няма как да не напиша на фитнес, не ходим на фризьор, ни, пускаме колажите с генерал
статия в рубриката „Дневникът на не ходим на кино. Мутафчийски, но и те омръзнаха.

42 ж енат а дне с