Page 81 - Book JD04_WEB_Pages

лег ен ди

мьорната ми и си свали пръс- години. Ама аз и тогава умеех
тена. Този пръстен винаги да отказвам. Бях само на 22,
блестеше на ръката му. Поис- когато ми предложиха турне
ка да ми го подари. Опитах се с „Мадам Бътерфлай“. Вече си
да откажа, но той настояваше. имах бебето, съвсем мънич-
Каза ми, че го прави от радост ко. Намерих сили и казах „Не“.
и от щастие, че е работил с мен Сега си давам сметка, че съм
толкова дълго време“ била права. Всяко нещо с вре-
Певческото дълголетие на мето си. Да направиш добра
Мирела Френи кариера означава да си под-
е забележително – продължа- редиш програмата и да отказ-
ва 53 години. Засипват я пока- ваш, когато трябва“, разказва
ни за участия по целия свят. Тя Мирела Френи.
признава, че сама е сложила Тя приключва професионал-
точката в кариерата си. „Пев- ната си кариера на сцената с
ческото дълголетие е хубаво ролята на Йоана от операта
нещо. Аз успях да го постигна „Орлеанската дева“ на Чайко-
благодарение на много неща. вски във Вашингтонската на-
Винаги отивах на репетиции с ционална опера на 11 април в Модена имаме кабинет, къ- Мирела със звездите от нейното
научена роля, добре подгот- 2005-а. дето се занимавахме с музика. поколение – Николай Гяуров, Лучано
вена. С диригента и с режисьо- За двойката Мирела Френи- Нашата лаборатория на гласа! Павароти и Райна Кабаиванска.
ра вече изграждах образа, а не Николай Гяуров и днес про- Той слушаше мен, аз - него. Тук
се вторачвах в нотите. И затова дължават да се носят легенди. всичко остана така, както го
лесно възприемах изисквани- Мирела Френи признава, че е остави Николай. Запазих ве-
ята на диригента. Успях да си обичала искрено Николай, щите му, нотите, очилата му.
съхраня и техниката. Избирах ценяла и неговите Имахме не само обща профе-
подходящ репертоар за съ- приятели. сия, но и общи интереси извън
ответната ми възраст. Много Най-топли чувства я свързва- операта. Ходехме заедно по
е важно за певеца да умее да ха със семейството на Георги мачове. Обичам много една
отказва, да не бъде всеяден. Йорданов, когото тя ласкаво снимка, която съм оставила на
Трудно се казва „Не“, когато ти наричаше Джорджо. „Николай пианото - на концерт в Токио
дават роля, особено на млади ми даде толкова много. У дома изпълняваме дуета на Церли-
на и Дон Жуан от „Дон Жуан“ на
Моцарт. Аплаузите бяха неве-
роятни. Публиката усещаше,
че наистина сме влюбени един
в друг и още повече ръкопляс-
каше. Николай бе изключител-
на личност. Бяхме най добрите
критици един за друг. Сядаше,
подпираше с ръка брадичка-
та си и коментираше. И тази
снимка съм я оставила на ма-
сата, за да бъде винаги с мен.
Всъщност той остана тук.
Големият ни подарък в
живота беше, че бяхме
заедно.“,
казва в интервю Мирела Фре-
ни.
В дома ú в Модена вече има
още една реликва – Кристал-
ното колие на Съюза на бъл-
гарските музикални и танцови
дейци. А за нас, почитателите
й, остава удоволствието, че
сме я слушали на живо. В Мо-
дена има улица „Николай Гя-
уров“, би било чудесно, ако
Софийската община на свой
ред кръсти улица на името на
Мирела Френи – едно от опер-
ните светила на ХХ век.

Мирела и Николай – автограф за близкия приятел Джорджо, тоест
министъра на културата Георги Йорданов. ж енат а дне с 79