Page 85 - Book JD04_WEB_Pages

моно лози на ваг инат а

маш време да мислиш. За сто- че!”. Молиш се и викаш отново мен тече кръв, която не виж-
тни от секундата е съвсем лека, за обезболяващо, за някаква дам, но усещам, разкъсвани-
после се засилва, докато не упойка, за нещо, което да на- ята от шийката до вагиналния
достигне своя връх, докато не мали непоносимостта. отвор са множество. Лекар-
те накара да скимтиш и виеш Молиш се цялата ката не се смущава, вижда-
от болка. “Имате осем санти- тази мъка да спре. ла е много подобни гледки.
метра разкритие! Тоновете на Веднъж завинаги. Но вече е Ежедневно наблюдава това,
бебето са добри. Туп-туп-туп- съвсем късно, при пълно раз- което за всяка раждаща жена
туп! Чувате ли сърчицето му? критие не дават упойка. Изис- е уникален и специален мо-
Пулс 150. Чудесно се развиват ква се цялото ти съзнание, за мент. Хладнокръвно гледа на
нещата! След малко ще започ- да напъваш, за да усещаш как раната и течащата кръв. Носят
нат и напъните”. между краката ти ще излезе й инструменти за процедурата
Гласът на акушерката се опитва новият човек и как ще пропла- – игла, конци, ножици, спеку-
да те успокои. Вярваш на всич- че. Машината за мерене на то- лум, инструменти от които те
ко, което казва. Питаш я доко- новете на бебето разпръсква боли само като ги погледнеш.
га ще те боли. Питаш я кога ще ускореното туптене на сърце- Страх ме е, но вече не чувствам
свърши всичко. Виждаш в нея то му в цялата зала. То все още болка, няма ги непоносимите
единствения си спасител в е вътре в мен и чака да излезе спазми и ритмичните присви-
този момент. Гледаш я умоли- сред света. Отново напън. Аку- вания от контракциите. Бебето
телно, искаш да направи нещо, шерката забелязва, че протича е вън от мен. Шиенето на орга-
за да спрат мъките. Тя в замяна кръв, започва кръвоизлив, но ните долу ще боли, затова сега
хваща силно ръката ти и ти каз- бебето не излиза. Лекарите вече ми слагат местна упойка.
ва, че можеш, че си силна, че ще стават напрегнати. Проверя- Лежа, кървя и гледам лекарка-
се справиш. Влива в тялото ти ват докъде е стигнало бебето, та как дърпа иглата нагоре и я
нови сили и успокоение, които усещат главата му, била точно забожда отново в тъканите.
действат по-силно от упойка. В на изхода. Но отворът е тесен, “Не мога да разбера кое му
този миг чувстваш акушерката главата не излиза. Вадят ножи- е естественото на естестве-
толкова близка, сякаш е един- ци. “Ще ви срежем леко долу, ното раждане”,
ственият ти близък човек на за да подпомогнем процеса! чувам я да казва изпод меди-
света, който е с теб в този миг Епизиотомия се нарича”. Не цинската маска. “Разкъсвания,
на умиране. Сякаш само тя е се страхувам, дори не мисля, разкъсвания... това няма за-
способна да те спаси от неи- сългасна съм на всичко, за да шиване...”. В нейни ръце съм
моверната болка. В следващия свърши по-скоро непоноси- и се надявам по-скоро да за-
момент чуваш гласа й: мата болка. Правят разрез и шие кървящата рана, но вече
“Имате пълно разкритие. изведнъж излиза глава. Напъ- не боли, не текат сълзи, вече
Напъвайте сега!”. вам силно и усещам как излиза нищо няма значение. Краят е
Напъните трябва да стават точ- целият малък човек от мен. дошъл. А ревът на бебето е най-
но, докато имаш контракции. Усещането е като внезапно успокояващият звук на света.
Болката се утроява, пронизва облекчение, изваждане на го- Аз съм умряла и съм се родила
те и искаш просто да лежиш и лям товар от корема ти. Бебето наново заедно с него, заедно с
да изчакаш да премине, но в е навън, свързано с пъпната новия човек, създаден в тяло-
този момент, в кулминацията, връв към плацентата, която то ми. Част от мен завинаги е
ти трябва да поемеш дълбоко все още е в мен. Плацентата, от умряла и ще остане в родилна
въздух и да се напънеш силно, която се е хранило девет месе- зала номер 1, на втория етаж на
така че да изтласкаш малкия ца. Акушерката реже пъпната родилния дом. От този ден на-
човек от теб, да го избуташ връв и бебето проплаква не- татък, от тази събота на 9 фев-
да излезе през онзи отвор на истово. Плаче така, както май- руари, аз повече никога няма
шийката на матката, който е ката досега, която я е боляло от да бъда същият човек. Точно в
достигнал пълното си разши- контракциите. 14.20 ч., когато излезе малкото
рение от 10 сантиметра. Как Последният вик на болка момиченце от мен, смъртта и
може да излезе цял човек от на майката е първият вик животът се срещнаха, там долу
такъв малък отвор? Главата на на детето при отвора на сътворението,
бебето е с радиус 33 сантиме- при срещата му със света. Бе- при кръвта, която изтича, за да
тра. Трябва да дадеш всичко от бето реве ритмично, без да се обнови с нова при разкъса-
себе си да помогнеш на бебе- спира, обляно в кръв и бяла ната плът, която ще зараства
то да излезе. Затова напъните течност. Акушерките го взи- дълго и ще напомня, че живо-
трябва да са силни, да поемаш мат да го измият и претеглят. тът боли. Но вече не си сам.
въздух и да не го изпускаш Казват ми да направя още До теб има човек, в когото ще
напразно, а с негова помощ един напън и от мен излиза можеш винаги да се оглеждаш
да напъваш. Това не е лесно, плацентата. Тя е с големина на като в огледало на времето, да
въздухът бързо излиза през спаднала волейболна топка, виждаш себе си, миналото, бъ-
теб като вик, като крясък, като пълна с кръвоносни съдове, дещето и целия смисъл на жи-
отчаяни думи: “Не мога пове- кървяща, страшна. Долу от вота, който си търсел.

ж енат а дне с 83