Page 86 - Book JD04_WEB_Pages

без рам к а

ДА ИЗБЕРЕШ ДА НОСИШ КРИЛЕ,

ИЛИ НОВАТА КНИГА НА ИНА ИВАНОВА И ДРУГИ ЧУДЕСА

ДИАНА ЮСКОЛОВА Първото, за което се сещам, когато помисля за Ина Иванова, е – „изненадваща“. Тя е точно
това, във всяко значение на тази дума. Изненадващо дребна, също толкова изненадващо
мъдра, дълбока, добронамерена, цветна и различна. Тя принадлежи на поколението,
чиято младост премина под знака на „прехода“, затова е изненадващо колко е балансирана
и равновесна, как не бърза с отговорите и обмисля всяка дума. Докато разказва истории
през стиховете си, тя стои изненадващо сигурно в центъра на Вселената с всичките си
малки или огромни болки, с живата си предметност и дълбоката метафоричност. Докато
разказва за себе си, тя е малкото момиче с розово-лилава коса и къси панталони, което
обича вятъра, пътя и новите неща. Такава казва, че се вижда, и точно такава я виждам и
аз. Автор е на сборниците с разкази „Право на избор и други проклетии“(изд. „Арс“, 2009
г.), „Името на неделята“(ИК“Жанет 45“, 2012 г.) и „Летящ акордеон“( ИК“Жанет 45“, 2014 г.),
затова е изненадващо и че от разкази творчеството й прелива в стихове – автор е и на две
стихосбирки: „Малки букви“( ИК“Жанет 45“, 2016 г.) и „Криле от папиемаше“ (ИК“Жанет 45“,
2019 г.). Всъщност, последното не е изненадващо, защото е ученичка на Добромир Тонев,
което няма как да не предизвика в мен завист. Затова се опитвам да разбера повече за
самата нея, за съчетанието на мигове, вселени и истории, които Ина е събрала в себе си.
Да започнем оттам, как се нас, ако си жена и излезеш с Ти ли създаваш стиховете,
случи в теб обратният пре- първа книга стихове, никога или те – теб?
ход от разкази към стихове? няма да те приемат насериоз- Със сигурност те ме създават,
Обикновено авторите първо но. Има едно пренебрежение, защото те са по-големи от мен,
се обръщат към стиха като по- което предпочетох да си спестя. може би са и по-умни от мен. Тек-
кратка и обозрима форма? Такова отношение, разбира се, стът винаги е по- умен от автора
Не, при мен се случи така само няма основание, но то е българ- си, той е посредник, медиатор
като хронологическа поре- ски културен феномен. Просто е между автора и читателя. Може
дност. Така се случи, защото у факт, за жалост. би основната роля на автора

84 ж енат а дне с