Page 83 - Book JD04_WEB_Pages

моно лози на ваг инат а

ама наистина много качествени влетворението се разнесе из която не лъже себе си, че е
филми, които печелят екранно- вените ми. щастлива и не се заблуждава с
то пространство отраз, когато Също като глътките червено някакви мними удоволствия.
да чета е трудно. вино, които получавам в атели- Момичето-с-тъжни-очи-и-тре-
Битовизмите ще почакат до ето на един приятел художник. перещи-ръце, което още утре
късните ми години, а може и – Той е разговорлив, весел и с ще скочи в дънките и ще се
с повечко късмет – никога да космополитна душа. Харесва- втурне към своите сладки тай-
не опра до тях. (Никак не си се ме една и съща музика – ита- ни и явни убежища. Но сега е
представям да точа кори за ба- лианска, френска, испанска. тук; сега ще страда питателно и
ница и да крещя разгорещено Обичам да гледам картините ще пръска тъга на воля. Лице-в-
ядни слова срещу министъра му – ах, това червено! Тук не се лице-с-болката.
на еди-какво си, който току-що обсъждат технически подроб- Така че, приятелко, аз не бягам и
се е изказал по радиото.) ности, битовизми или дребна- не се крия. Не бягам, дори кога-
Малко сладко убежище за трий- вости. Тук се раждат големите то забия нос в томчето с писма-
сетгодишни момичета може да идеи. И всеки, който се докосне та на Чехов или в екрана, където
бъде и онази полупритъмнена до атмосферата в това ателие, Жан-Луи Трентинян и Анук Еме
стая от хотела в тихия квартал, се превръща в щедър, открит се обичат, несъвсем щастливо.
където е пълно с красиви – не и честен човек, независимо Не се крия дори в случаите, в
на всяка цена сиви и диви – кот- какъв е неговият талант. Това е които не крача по стъргалото
ки, с врани и дълбоки сенки от убежище, в което да подложа с най-новата си рокля, а просто
стари къщи и редки дървета. емоциите си на пълно разкри- галя една свита на кълбо сива
Стая за няколко часа и хоп! – по- ване и сетивата си на фино мо- котка. Подслонявам се. И в мо-
лучаваш топла, сладка и течна делиране – според принципите ите сладки тайни и явни убежи-
любов с онзи магнетичен мъж, на свободата. ща имам всичко. А що се отнася
чиято зодия няма да издавам, И още нещо. Когато страдам – до това, че не съм напълнила
за да не предизвикам (справед- нито къщата си с деца, нито бан-
ливата) завист на свободните а човек трябва ковата си сметка с хилядарки,
жени. А когато бутилката с раз- да умее и да страда – бих казала само: щастието не
кошно вино, което той е доне- обичам да се свия на топка под е в конвенционалното, а в сво-
съл, свърши, в мен няма съжа- одеялото и да стискам клепачи, бодния избор – да се сгушиш,
ление и недоволство. А тиха от които потичат топли сълзи. където ти харесва и където се
благодарност и топло щастие. И Като че ли тогава съм онази, харесваш.
едно нетърпеливо предчувст-
вие за прекрасния остатък от
този ден. Воала!
Обикновени дни
в живота ми няма.
Винаги се подслонявам под ко-
роната на някой щастлив или
мъдър, или бавен, или шарен
следобед – дори когато никой
не звъни, никой не пише и ни-
кой не ме зове. В такива дни –
особено ако има слънце – мое
убежище е паркът в близост до
дома ми. Наистина, какво щас-
тие! Какво удобство, каква ле-
кота – пет минути бързо ходене
и съм сред уханни треви, млади
дръвчета и десетки лица, които
също като мен се прислоняват
– с детето, с кучето, с бира или
с приятели. Вървя и не мисля,
а просто попивам. Късче при-
рода, случайно разминаване с
усмихнат човек и щедрото небе
над мен. Ето че имам всичко.
Убежище на трийсетте обикно-
вено е работата и аз, разбира
се, работя. Всяка прочетена
дума, всяко написано изрече-
ние, всеки научен урок – планът
за деня е изпълнен, когато удо-

ж енат а дне с 81