Page 101 - Book _WEB_130

моно лози на ваг инат а

река. Смирявах се и се опъл- ите ни очевидни. вотът на жената, какво става
чвах, унасях се в бита и се сеп- Мислех си, че изнасилването е „там долу“, в бита, в „човешката
вах тревожно в битието. [...] не само криминално и военно, долница“, в приписките по све-
Но мамо, нали ако ти не съ- но и екзистенциално престъп- щените му текстове, в бележки-
ществуваше, и мен и брат ми ление. Законът мисли за наси- те под линията на живота. Той
нямаше да ни има? И внуците лените жени и за изродената с е „непорочно заченат“. Само
ти. Не, не ме разбирай погреш- чуждо семе общност. Никой не мъже могат да измислят „тако-
но – не оправдавам насилието. мисли за човеците, пръкнали ва чудо“ и да го нарекат така. На
Твоето съществуване, и моето, се вследствие на изнасилване теб женската ти същност е била
и на брат ми, и съществуване- и за тяхното съзнание. Един буквално изкорубена от собст-
то на внуците ти не оправдава такъв човек е плод не само вения ти дълбоко вярващ баща
насилието. Друго се опитвам на случайността като всички и от същия „Оня“. Искали са да
да ти кажа. хора, но и сътворен с те направят съвсем непороч-
Много е странно да осъзнаваш, животински нагон, на. И са успели... [...]
че е можело да не омраза, насилие и ужас. Едва след много години раз-
съществуваш, нали? Отнета му е едната утеха, че е брах защо прие първата ми
И ние, и двете, имаме пълно направен с любов, че е желан, менструация – превръщането
основание да си го мислим. точно той или тя, че е избран ми в жена – с такова раздраз-
Особена е повестта, в която от хаоса сред милиарди на не нение, даже погнуса. Защо
разказваш за собственото си знам коя степен възможнос- нищо не ми беше обяснила,
по-раждане на този свят. На- ти. Темпоралният парадокс на не ме беше подготвила, и аз си
истина е много странно да ос- теорията на относителността, мислех, че съм болна (от рак,
ъзнаваш, че си плод на пълна според който теоретично-ма- естествено, толкова много рак
случайност и че е било повече тематически може да се вър- има в рода ни) и че умирам.
от много вероятно да не съ- неш в миналото и да убиеш Защо съблазънта и еротиката,
ществуваш. Странна е способ- дядо си, което обаче означава, която аз нахално пръсках, те
ността, която ни е дадена да че и ти няма да съществуваш отвращаваха. Защо си бодеше
о-съзнаваме това. и следователно няма как да очите да ми шиеш дрехи, както
Но знаеш ли кое е още по- извършиш това, е измислен баба е шила за теб, но никога
странно – това се отнася за от мъже, както и цялата наука, не ми каза, че съм хубава, пази
всички хора. Помисли си само общо взето. Затова разиграва боже – секси. Защо вместо да се
– ако не беше срещнала баща само сценария с убийството зарадваш, се разочарова, кога-
ми, а друг мъж, ако беше за- на патриарха-дядо. Съвсем по то ти казах, че съм бременна.
ченала следващия месец, а не Фройд – момчетата убиват ба- Защо се разминахме като жени
онзи юни, ако друг спермато- щите си и се влюбват в майките и никога не станахме приятел-
зоид на баща ми те беше опло- си. ки, защо ти никога не поговори
дил, ако... Според мъжете майката е си- с мен като жена, не ме посъве-
Всеки човек е плод на гурна и не може да бъде никоя тва като жена. В женствеността
случайността и на хаоса. друга. Но какво става, ако я из- и в секса за теб винаги е имало
Любовта е само една много насилят? Нали си учила теория нещо срамно, болезнено, жи-
красива, несъмнено, и много на относителността? Нали си вотът на жената
силна илюзия, която ни кара да учила висша математика и фун- за теб винаги е бил само
вярваме в предопределеност- даментална физика? Няма как страх, срам, болка, покор-
та и уникалността на любимия поне през тях да не сте стиг- ство, грижи и тегло. [...]
и децата ни, в промисъла в нали и до теорията на относи- Разбрах защо не искаше нищо
хаоса, в това, че плодът на ха- телността. Макар че, мисля си, от никого, но беше взискател-
оса е плод на любов. И когато ако дори най-фундаментални- на към мен. Защо успехите ми
един вариант сред милиарди те неща като времето и прос- на изпити, конкурси, в рабо-
възможни се въплъти в нашето транството са относителни, тата те радваха много повече
дете – да го обикнем като нещо то и комунизмът следва да е, с от женитбите и децата ми. Но
уникално, единствено, което цялата му непоклатима фунда- никога не бяха достатъчни. Ти
не може да бъде никое друго, менталност. Значи може и да не винаги очакваше още, повече,
създадено с Другия, който не сте учили теорията на относи- като че трябваше непрекъсна-
може да бъде никой друг. телността, за да избегнете този то да компенсирам това, че съм
Може би щастието е това – да неудобен извод. [...] жена, че имам деца, че съм по-
приемеш като желано и из- Съществуването ни жертвала време, възможности
брано и да обикнеш като уни- не е промисълът. и сиво вещество за мъжете и
кално това, което слепият хаос Няма промисъл, мамо. децата си. Аз трябваше да ста-
изважда от звездната торба за Няма никой „там горе“. „Оня“ на член-кореспондент на све-
теб. е сляп, глух и безпаметно-де- товната академия, генерален
От тази гледна точка насилието ментен. Не разчитай на него. директор на света или поне но-
и породеното от него нещас- Той не е „познал“ жената, той белов лауреат за литература,
тие само правят хаоса и илюзи- си няма представа какъв е жи- за да те утеша в твоята

ж енат а дне с 99