Page 100 - Book _WEB_130

моно лози на ваг инат а

МИЛА МАМО, ПИША ТИ ТОВА

ПИСМО ОТ 30 ГОДИНИ…

ОТКЪС ОТ РОМАНА „ОПИТЪТ“, ИЗДАТЕЛСТВО „ЖАНЕТ 45”
***
Но преди това, един ден, дъщерята ú връчила... писмо.
– Писмо? За мен? Нали сега съм тук, заедно сме всеки ден?! – недоу-
мявала Мария и въртяла смутено дебелия плик в ръцете си.
– Моля те да го прочетеш внимателно, ако трябва, да го препрочетеш
– казала дъщерята, без да отговори на въпросите на майка си. (...)

РУСАНА БЪРДАРСКА Мила мамо, ката и буквите, която ми беше вратителна агония, това без-
Пиша ти това писмо от 30 годи- чела за далечните страни и крайно унижение на плътта, и
ни. ми беше разказала за Септем- най-вече този ад за теб. [...]
Започнах го, когато баба умря. врийското въстание. Която ти През годините пишех и триех,
Не знам дали съм ти казвала, къпа 20 години, която подпи- пак написвах, поправях, до-
но 8-9 месеца преди да умре, раше под ръка, за да се разхож- пълвах. Текстът растеше като
баба се питаше – сама себе си, да, и която гледа до последния някакво странно растение,
на глас, но аз бях там и слушах ú дъх. разлистваше се, след няколко
– „Трудно ли се умира?“. Мисля, Първата смърт, години започнах да събирам
че баба реши да умре. която виждах отблизо. редките му и ценни плодове.
После, спомняш си, преста- Беше отвратителна. Толкова През тези тридесет години аз
на да яде, залежа се, стана на ми беше мъчно за теб. За баба самата пораснах и отрезнях,
скелет, рани, урина, изпражне- вече не ми беше мъчно. Моята остарях и започнах отново да
ния... Моята баба. баба вече си беше отишла. Об- полудявам.
Която ми беше обяснила не- винявах се, че искам да умре Моят собствен живот на жена,
делята и възкръсването, ябъл- по-бързо, да свърши тази от- съпруга и майка течеше като

98 ж енат а дне с