Page 53 - Book_JD06_web

прозрени я

ЛЕДЕНИЯТ КАТИНАР

ЖАСМИНА ПАНАЙОТОВА но не знаех. Изпаднала почти главата ми се блъскаха въпро-
в паника, се обърнах и тръгнах си, емоции, думи. Питах се дали
помням си го сякаш беше към изхода на хотела. В този нямаше да е по-светло, по-то-
вчера, а оттогава се из- момент към мен се приближи пло и по-леко на душите ни, ако
Стъркули доста време. мъж на средна възраст, обле- се опитвахме да бъдем повече
Случи се на 25 декември 2018 чен в безупречно изгладен човеци със сърца, а не хора-
г. - ден, наричан от шведите костюм, и ме стрелна с леко роботи. Вървях в мрака и дори
Юлдаген (Коледа), в който те ядовит поглед. не усетих как съм стигнала до
тържествено посрещат Рож- “Какво търсите?”, запита с ле- следващата спирка. Изведнъж
дество Христово. Обикновено ден тон господинът. “Исках да в съзнанието ми изплува тъж-
в този период на годината нав- ида до тоалетната”, смотолевих ната истина, че души като тази,
ред в Швеция цари празнична аз. От очите му продължиха да на която се натъкнах, се сре-
еуфория и суетня, а просто- хвърчат искри и той процеди щат често. Дали всъщност тези
смъртните като мен са обзети “А дойдохте ли да ме питате?”. хора имаха души? Съмнявах се.
от превъзбудено очакване на Съвсем сащисана, му отвърнах Усетих пронизващ студ, който
приятни емоции и на водопади “Сигурно не ви се е случвало, скова и тялото, и сърцето ми.
от доброта. Последните трябва да сте толкова на зор”. Ясно ми Стигнах и до друга печална ис-
да се изсипят от небесата, за да беше, че едва ли някакъв вне- тина, че от тези души дрънкат
измият шлаката на ежедневие- запен пристъп на филантропия пронизително ледени катина-
то и да проправят пътя на все- ще направи чудо за мен и ще ме ри, заключили завинаги вся-
мирното коледно блаженство. спаси, затова и не го ударих на каква човечност. А ключовете
Крачех в този ден бавно по без- молба. Пред мен стоеше мъж с за тях бяха отдавна пропадна-
людния тротоар, на път за жп вид на второ поколение швед, ли в бездната на безразличие-
гарата, и се стараех да събера с власт на хотелски рецепцио- то и безсърдечността.
мислите си. До влака оставаше нист и с душа, заключена с не-
още малко време, беше студено видим и непоклатим катинар.
и сиво, а душата ми се беше сгу- “Не ви се е случвало сигурно, но
шила в черупката си като прем- все някога ще ви се случи, дори
ръзнал охлюв. Вървях и усещах ви го пожелавам, и тогава ще ме
боричкането на ято мисли в гла- разберете”, рекох му тъжно аз и
вата ми, докато се опитвах да за- докато се обръщах да си тръгна,
пазя самообладание и да не се го чух да прецежда през зъби
поддам на хаоса. Само дни по- “Махайте се оттук, иначе ще из-
рано бях чула спокойния глас викам охраната”.
на хирурга от университетската Навън се беше смрачило още
болница Салгренска да повече. Тръгнах с бавни стъпки
произнася диагнозата в здрача, а
„рак на гърдата“. душата ми пърхаше в
Лекарската комисия беше раз- гърдите като ранено птиче.
гледала обстойно мамограф- През главата ми пробягаха хи-
ските ми снимки и без излишно ляди мисли, които трудно мо-
разчувстване ми поднесе един жех да доловя заради обидата
доста необичаен коледен пода- и безчовечността, които бях
рък… преживяла току-що. Замислих
Та вървейки, бях недалече от се дали този човек има дъще-
вратата на един хотел, когато ря или внучка, дали се отнася
внезапно усетих силен позив така и с тях? Или толкова силно
за уриниране. Ща не ща, втур- се беше вживял в ролята си чо-
нах се в лъскавото фоайе и се векът, призван да спазва пра-
запътих към дамската тоалет- вилата в цялата им строгост,
на. След секунди вече стоях че беше забравил за малките
пред вратата ù, хваната за сту- човешки неща от живота. Явно
дената ù дръжка. Понечих да искаше да упражни върху мен
отворя, но пред погледа ми цялата малка власт, с която раз-
лъсна миниатюрно устройство полагаше, и това го караше да
с цифри. Вратата явно се отва- се чувства по-силен. Позивът
ряше с код, който аз естестве- за уриниране почти изчезна. В

* Авторката благодари на Виолета Козловска
за редакторската намеса. ж енат а дне с 51