Page 54 - Book_JD06_web

помог ни й!

НЕВИДИМИТЕ ОКОВИ

ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ СЕ ОКАЗА СЪПЪТСТВАЩО
ЗАБОЛЯВАНЕ НА КОРОНАВИРУСА И ВЕЧЕ ВЗЕ ЖИВОТА

НА 9 ЖЕНИ - УБИТИ ОТ ПАРТНЬОРИТЕ СИ

ТЕОДОРА ПЕТРОВА „Баща ми биеше майка ми през утеха и надежда един в друг. родих момиче, а не момче, без
различен период от време. По- Така изглеждаше в началото. да го казва, се почувства много
стоянно се караха, ние с брат Но скоро след това той започна разочарован и тогава напълно
ми ги чувахме. Случвало се е да ме манипулира, да се драз- се отделихме емоционално
майка ми да остане на село по- ни, като отида на фризьор или един от друг. Започна да обви-
вече от необходимото, защото си купя нова дреха. Искаше да нява детето – че заради него не
там баща ми я е посинявал и знае за всяко мое излизане, за- му обръщам внимание, че не е
не е искал ние да разбираме. почна да ми прави забележки, трябвало да раждам, че Господ
Веднъж майка ми закъсня да ако искам да се видя с някого. ми бил дал знаци, че не трябва
се прибере от работа, защото Да твърди, че не го обичам да ставам майка, след като съм
имали спешно заседание. И достатъчно, щом „постоянно“ правила толкова аборти. Поди-
баща ми се ядоса ужасно. Аз се искам да излизам и че явно той граваше ми се, че съм напълня-
уплаших много, защото видях, не е най-важният за мен. Като ла, държеше се с мен все едно
че се побърка. Тогава бях 14-го- погледна назад, това е било съм повлекана и неудачница.
дишна. Казах му: „Защо се ядос- пълна манипулация, аз почти с Аз така се и чувствах, защото
ваш, тя не е виновна, че шефът никого не се виждах. бях прекъснала образова-
ги задържа“. Той обаче озверя Дразнеше го също, че ме нието си, нямах изгледи да си
и започна да я удря. Блъскаше приеха в университет, намеря прилична работа. Бях
главата ù в стената, а него не. Постоянно се опла- се отдалечила от всичките си
чуваха се тъпи удари, все кваше от работата си. Обви- приятели. Чувствах се ужасно
едно костите се размазват. няваше ме за всички несгоди. самотна и нежелана. Неговите
Тогава за първи път скочих Започна да се отразява на са- нагони бяха все по-насилстве-
срещу него в опит да го спра. мочувствието ми, затворих се ни. Нямаше никакви ласки, се-
Изблъска ме силно и паднах. напълно, чувствах се малоцен- ксът беше насилие и мъчение.
След този случай казах на май- на. Тогава психическият тор- Често беше примесен с бой
ка ми, че трябва да се разведе, моз прерасна и във физически. или различни унижения, а той
че не е правилно да търпи това Удряше ме. После искаше да не спираше да повтаря, че го
„заради нас“. Направи го. След правим секс. Не приемаше от- прави, защото знае, че ми ха-
малко повече от година се раз- кази, казваше ми, че съм лоша ресва. Аз му казвах, че не ми
ведоха. Не беше лесно. Имаше жена и че той има нужди. Ужас- харесва, а той продължаваше
много обиди и много трудни но ме болеше. Забременях, но и крещеше, че моите откази го
моменти за майка ми, за мен и не износих детето, спонтанен възбуждат още повече.
брат ми. Аз подкрепях майка аборт. Някъде по това време Момиченцето ми стана 4 г. и
ми, брат ми – не. Той пазеше майка ми, на която не споделях той започна и нея да обижда,
неутралитет. Сега се виждаме с надеждата, че нещата ще се да й казва:
с баща ми рядко. Той не пропу- оправят, усети, че нещо не е на- „Мърло, ще станеш като
ска възможност да обижда и ред. Имахме един разговор, в майка си! Парцал!“
се опитва да настройва всички който й признах и плаках мно- и други подобни. Веднъж тя
роднини срещу майка ми, но тя го. Тя ми напомни какво е пре- нещо си играеше и той й каза
вече е добре и е много по-сил- живяла с баща ми и че тогава аз да внимава и да не вдига шум.
на отпреди. съм й дала сили да го напусне Тя продължи да подскача и да
Вече не се страхува от него. и ме зарече да бягам. дивее и падна. Тогава той вмес-
Когато станах на 18, се влюбих Не избягах. то да я успокои, й удари страш-
в едно момче, с четири години Любовта ми, обещанията му, но силен шамар и я стисна и
по-голямо. Искахме веднага да че няма да се повтори, мани- изви ръката й. Тя се поду. Оказа
заживеем заедно. Той идваше пулациите и смачкването на се, че й е счупил пръст.
от семейство с подобни про- личността ми ме накараха да Това преля чашата.
блеми. Не говорехме много за остана с него 11 г. След няколко Плаках цяла нощ. Чувствах се
това, но знаех, че бяга от труд- спонтанни аборта, родих здра- ужасно виновна. Мисля, че то-
ното си детство, както и аз. И си во момиченце. Той казваше, че гава взех решение, че вече не
мислех, че двамата намираме много иска дете, но след като го обичам и че ще го напусна. С

52 ж енат а дне с