Page 49 - Book_JD06_web
P. 49

мъ ж ъ т дне с



               Някой ден ще го стигна, ще чукна   и паметниците. Прехвърлиш ли   съвременниците и съотечестве-  а вниманието ми не се отклонява
               на входа. И зная –        знанието за нещо на гранит или   ниците му. Освен ако не е покро-  разпиляващо. Но за мен малко
               ако Бог ме попита: „На обичане   на хартия, освобождаващ съзна-  вителствена, такава похвала ще   неща  са  важни,  а  това  прави  от
               кой те научи?”,           нието си от него. За теб то преста-  представлява признание, че тези   формулата  обикновено урав-
               ще Му кажа с ръка на сърцето:   ва да съществува. Съществува за   писатели са по-добри от него, а   нение с едно-единствено неиз-
               едно куче!                другите, но другите книги рядко   такова  признание не се прави   вестно. Неизвестно ми е именно
               Това впрочем е и чудесен при-  четат, а за паметници се сещат   публично, прави се само насаме,   времето, с което разполагам за
               мер на тезата ми от предния ти   само по повод. Иначе аз съм си   само пред съвестта, където и гне-  важните ми неща. Имам време,
               въпрос. За  познанието стихът  е   същият. Живея в доброволна ка-  вът, и срамът, и унижението са по-  но не знам докога, не знам точ-
               абсурден, но те хваща за гърлото   рантина вече десетина години.   малки. Естествено, никой няма да   но колко. С изключение на него,
               и кара сърцето да тупти.   Доскорошната ситуация в стра-  ти признае, че е така, но това не   останалото е лесно, подлежи на
               „Сянка“ трябваше да излезе в   ната  се  отличаваше  от  обичай-  прави тезата ми за творците, като   промяна и е въпрос на правил-
               края  на  март,  но  пандемията   ната ми изолация единствено с   най-нарцистичната част от чове-  но планиране и първостепенни
               от COVID-19 затвори всички ни   вида зараза, която грози излиза-  чеството, по-малко вярна. Така че   приоритети. Формулата ми е мак-
               вкъщи и никой и нищо не из-  нето ми. И понеже новата е непо-  тази твоя молба е прекалена. Но   симално да опростявам. Семей-
               лизаше никъде. Как се отрази   зната, не знаех коя е по-опасна   чужди  и  мъртви  писатели  мога   ни връзки, формални контакти,
               лично на теб и на романа този   за здравето ми. Знам, че многото   да ти препоръчам много. Смърт-  служебни взаимоотношения, об-
               „затвор“?                 контакти с хора застрашават пси-  та и отдалечеността опрощават   себващи страсти, притежаваща
               На мен се отрази добре, а на ро-  хиката, а сега вече и физиката ми.   таланта и вадят притежателя му   собственост,  натоварваща емо-
               мана - чудесно. Самотата и скука-  Така че ги отбягвам. Но това не   извън прякото поле на съперни-  ционалност, всичко. Опростяване
               та са само време и възможност   е нито ново, нито неприятно за   чество. Когато окончателно от-  и разлагане. Пътят към независи-
               за усъвършенстване. Нойзи Цве-  мен. Станало е навик. Самосъх-  пътува за Европа, Кортасар казва   мостта минава през незаинтере-
               тков наскоро каза, как Кант тряб-  ранителен инстинкт. За жалост,   на изпращачите си, изкушени от   соваността. Незаинтересованост
               вало да ни бъде пример по време   поради финансови причини, не   перото:  Момчета,  убийте  Бор-  към маловажните неща, в името
               на пандемията - човекът цял жи-  мога да си позволя пълно отшел-  хес! Списък с десет имена на бъл-  на единственото значимо. Ако ня-
               вот си стоял вкъщи и си е мислил.   ничество, а това ме принуждава   гарски писатели би бил списък с   маш такова обаче, тая формула не
               Нас ни затвориха за два месеца и   да осъществявам известна соци-  десет смъртни присъди.   е за теб, а прилагането ù само ще
               се побъркахме. Но величието на   ална и най-вече професионална   Един от най-големите пробле-  те изправи пред парадокса да не
               ума и духа се измерва по склон-  вербалност, но съм я свел до ня-  ми на днешните хора е липсата   знаеш какво да правиш със сво-
               ността им да остават насаме със   колко реплики дневно, изцяло в   на време и внимание – твърде   бодата си, след като най-сетне и
               себе  си.  Използвах  времето  да   репертоара на фатичната общи-  много неща се борят и за двете.   с много усилия я постигнеш. Сво-
               препрочитам романа отново и   телност, които имат за цел да ме   Имаш ли формула как да ос-  бода заслужават само знаещите.
               отново, в търсене на слаби места   представят максимално норма-  танеш фокусиран върху това,   За другите даже е вредна, с пусто-
               и начини да ги подобря. Едва ли   лен пред останалите.   което е важно за теб в момента?  тата, която придава на времето и
               на света има автор, който да си   Промени ли се светът?   Вероятно имам, защото времето   търсенето на евтин начин за него-
               каже:  Това е! Няма какво повече   Не е спирал да се променя, като   ми стига за всичко, каквото искам,   вото мъчително убиване.
               да променям в тази книга.  Все   с всяка следваща промяна става
               ще види нещо нередно, все ще   все по-неприятно място за пре-
               смени някоя дума. В един момент   карване на това прераждане.
               обаче просто трябва да остави   „Обща тенденция сред съвре-
               книгата и да я пусне по пътя й.   менните български писатели
               След тези няколко месеца, дори и   е, че не са на нивото на светов-
               да има какво още да се променя в   ните и човек не бива да губи
               моята, аз съм доволен от резулта-  много време с тях, а да ги чете
               та и не желая да го правя.   внимателно и  избирателно.
               А ти промени ли се от това из-  Има десетина имена, които си
               питание? И как мислиш, че се   струват, останалото е скука,
               отрази на хората около теб, на-  претенции, егоизъм и нарци-
               учи ли ни на нещо?        сизъм“, казваш  в  едно  интер-
               През годините съм научил много   вю, а аз съм напълно съгласна
               неща, но малко от тях си спомням.   с теб. Препоръчай ни тези десе-
               Именно на забравата се дължи   тина имена от твоята класация.
               глупостта ми и последващият от   Не очаквай писател искрено да ти
               нея трагизъм, а предполагам, че   препоръча други писатели сред
               това е валидно и за всички. Не
               по-малко важно от това, да си на-
               учиш урока, е и да го запомниш,
               за да не ходиш на поправите-
               лен, когато догодина ти се падне
               пак и се очаква, че вече трябва
               да го знаеш. Паметта обаче не е
               силна човешка черта. Ако беше,
               нямаше да ги има писмеността



                                                                                                     ж енат а дне с  47
   44   45   46   47   48   49   50   51   52   53   54