Page 112 - Book JD04_WEB_Pages

поези я? поези я!

Ина Иванова живее в Пловдив и
Пловдив живее в нея. Пожелава
си да лети с балон – заради
вятъра и бавното реене. Автор е
на няколко сборника с разкази
и две стихосбирки. Редактор
и отдаден читател. Стиховете,
които ви подаряваме, са от
„Криле от папиемаше”, издадени
от „Жанет-45”.

ЧЕТИРИ ЕТАЖА ПРАЗНИ БАЛКОНИ
* * * ***
Само на втория трогателно виси панталон виж Светлината гледай.
с издути колене, с щипки като удивителни. хвърлям поглед иззад рамо Прониква през решетките на този град -
Дори не помръдва, докато Земята докато ти стоиш на ъгъла и кимваш така безпомощен и тленен -
шеметно се върти в периферията на Млечния път, и предпазливостта убива вярата ми през твърдата черупка
а ние бъбрим и пием, твърдо опрени в бара. а непокорността – сърцето на материята му просветва.
сърцето винаги е потърпевшият Сияе, топли и прогаря.
И не ти казвам, че всичко е инсталация, Ти светлината гледай. Следи за сенките.
че градът е декор. Че светът е декор. * * * За бавната умора, гласовете, за дима,
И докато светлината намалява, Студен чай: възнесен към непроницаемата
се чудя имал ли си плюшено мече. чаша юнски дъжд, плоскост на небето.
Такова, каквото аз нямах. щипка пресен цвят от липа Нагоре гледай. И навътре.
и лед, колкото сърцето поеме. Защото светлината е в ремисия.
И не питам, понеже Земята спира, виждаш ли,
просто набива спирачки насред всемира, * * * ***
и четири етажа тераси съзаклятнически скреж като пудра захар Стъпваш бос в спомена за детството.
се разпадат – кула от карти по града на твоето детство Домът е висока маса и слънчеви зайчета,
пред връхлитащото ме щастливо изумление. отказът да станеш от леглото домът е строшено стъкло,
топлината под олекотената завивка малки болки и големи победи.
Кратко е. Тук сме. която помни всички трансформации Пишеш името си със зелен флумастер
на тялото ти и знае много за душата на паркета в хола. Зад вратата.
дишаш дишаш дишаш Вижда се само, когато я затвориш.
дървото отсреща се стопява Светът изглежда правилен,
като стълбче дим в мъглата почеркът ти е страшно крив.
правиш си криле от папиемаше Дълго, дълго след като вече не си същият,
за да противостоиш надписът ще стои.
на предвидимата сила на самотността Знак, че те е имало – упорита сянка
пишеш дишаш пишеш зад затръшнати врати.
дестилираш отчаянието
измисляш отново света из „Криле от папиемаше”
така че да просияе (изд. „Жанет-45”, 2019)

* * *
Душата на майките -
прегоряла трошица сладкиш.
Опитва я времето с нежно
страхопочитание.
И отми(на)ва.

110 ж енат а дне с