Page 40 - Book JD04_WEB_Pages

с т рах лозе г ази. без паник а и си нос ет е хав ли я

НА КРЪСТОПЪТЯ МЕЖДУ

УМА И МЪДРОСТТА

АНА КЛИСАРСКА ъдростта е просто ум, ният, безнадежден финал. Щом надолу и надолу, докато след
от който са избили с го подуша, бягам като заек. Сла- цяла вечност се чуваше звукът
Мритници всичката сме- гам точка преди края на изре- от удара им със земята. И кол-
лост, казва Грегъри Дейвид Ро- чението. Не стоя там, където не кото по-дълго стоях с впити в
бъртс. Тези дни аз установих, че съм желана; обирам си крушите тревичките пръсти, толкова
вече не съм от умните. Надявам и готово – излизам победител по-меки ставаха мускулите ми.
се поне да съм помъдряла. Да от своеобразното надцакване Явно мозъкът ми изпращаше
не съм си останала някъде по кой кого ще отхвърли. Вероят- към тях посланието: „Край!
средата... но губя възможността нещата Всичко свърши! Време е за хи-
Досега големият ми страх е бил изведнъж да се подобрят, да бернация.“
този от отхвърляне. Добре де, си простим, вятърът да обърне Точно така се
също и от високо. Както и от посоката. Но не рискувам да се бях вкочанила от ужас,
строг ред. Хайде, последно – и изложа, да не ме обичат, да ме когато катастрофирах.
от пияни мъже. И с това при- съжалят. Карах към Боровец, детето
ключваме. С високото е още по-просто: беше отзад, пътят се оказа зале-
Но страховете ми са напълно ходя си по земята, а не ден и колата просто спря да ме
обосновани. Била съм отхвър- по съмнително опънати слуша. Не изпълняваше никак-
въжета.
Ако ни ляна и от това толкова дълго и Разбирайте го и в буквалния, и ви команди, а завоите следваха
един след друг. Ударихме се в
силно ме е боляло, че повече не
предстоят бих допуснала такава опасност. в преносния смисъл. По моите мантинелата, завъртяхме се на
пътя и толкова. Размина ни се с
Оттогава
критерии да се катериш по от-
дни, в които аз съм тази, която прави весни канари или да скачаш с няколко синини и 10-минутно
пълно вцепение.
първия ход.
бънджи са неща, точно проти-
само редуваме Един вид, проактивна съм. Го- воположни на удоволствие. Или пък онзи случай, когато
твърде пияният ми спътник из-
Най-големият ужас в живота си
депресия с това съм да прекося океани, изпитах, вкопчена върху скала. вади ключа от стартера, дока-
да работя като вол, да напра-
истерия, за вя и невъзможното, за да ме Озовах се на нея по невнима- то шофирах по магистралата.
Блокирахме и аз, и колата.
харесат. Но нали знаете онази
ние, но когато осъзнах къде
какво са ни? специфична миризма на разла- съм, блокирах. Под краката ми Същата работа и със строгия
ред – изстивам, когато го наду-
гане? Така мирише безвъзврат-
се сурваха камъчета и политаха
38 ж енат а дне с