Page 39 - Book JD04_WEB_Pages
P. 39

пер ли  в „к оронат а“




               рите деня си – настолни игри,                                                  В Харвард вече
               книги,  готвене,  сортиране  на
               подправки,  подредба  на  коз-                                                 80 г. търсят
               метични принадлежности. Ва-                                                    какво ни прави
               жно е да не падаме духом. За
               себе си открих, че най-добре                                                   щастливи.
               ми се отразява да имам рутина
               – ставане, кафе, душ, обличане                                                 Отговорът не
               (не с пижама!) и започване на
               работния ден. Ние намираме                                                     е изненадващ –
               утеха в рутината, защото тя ни
               дава усещане за сигурност.                                                     свързаността.
               Научи ли нещо ново за себе
               си? Преосмисли ли нещо? А
               какво те изненада?
               Дадох си сметка, колко за-
               висими сме от социума.  От
               удобствата, от достъпността
               на всичко. Смятам, че тази пан-
               демия е урок за всички ни по
               човешки отношения – когато
               няма лъскава опаковка и мас-
               ка, човек стига до първичните
               си нужди и реакции. Смятам,
               че всеки един от нас преосмис-
               ля своите житейски истини и
               може би това ще изиграе роля
               в посоката на живота оттук на-
               сетне. За себе си мога да кажа,
               че най-накрая намерих време
               да се вгледам във вътрешния
               си свят и си дадох възможност
               да променя неща, които не ха-
               ресвах. Времето е ключов фак-
               тор в личностното израстване
               и го приемам като подарък от
               съдбата.
               Като жена, какво най-вече ти
               липсва в тази социална и фи-
               зическа изолация?
               Липсва ми хаосът,  шумът, за-
               дръстванията, всичко, което ти
               напомня за големия град и жи-
               вота, който кипи в него. Ужасно
               ми  липсва  работата  в  офис  с   време не фигурираше в речни-  Vogue  –  чисто  бяла.  Дано  не
               колегите ми, размяната на ня-  ка на българина, но мисля, че   похабим напразно белия лист,
               колко смешни истории на по   вече намери мястото си.  който Вселената ни предлага.
               цигара, безметежното шляене   Ювал Ноа Харари казва: „Да,   Коя е най-голямата опасност
               по улиците след работа за про-  бурята ще отмине, човечест-  за след утрешния ден?
               чистване на съзнанието. Липс-  вото ще оцелее, повечето от   Да приемем алиенацията, в
               ва ми усещането за пулсация.  нас ще са живи – но ще насе-  която се намираме в момен-
               Може ли битката с корона-  ляваме един различен свят.“   та, за правилния модел на съ-
               вируса, начинът, по който се   Как си представяш този раз-  ществуване. Вярвам, всички
               води и последствията от нея,   личен свят?           са чували за проучването на
               да разбъркат моралната и   Ще ти отговоря с цитат от баща-  университета в Харвард, което
               ценностната  координатна  та на концепцията за утопичен   продължава повече от 80 годи-
               система, да променят пред-  свят – Платон: „Дребните цели   ни, и търси отговор на въпроса
               ставите ни за добро, лошо,   създават дребни личности“.   какво прави хората щастливи.
               смело, достойно…          Ако успеем да избягаме от   Не е изненада, че отговорът е
               Не вярвам. По-скоро смятам,   дребнотемието, ще създадем   свързаността, това да бъдеш
               че всички станахме една идея   един по-добър свят. Приемам   част от общност, да общуваш.
               по-милосърдни, разбиращи и   символично факта, че днес из-  Загубим ли това, чакат ни неле-
               добри. Думата „емпатия“ дълго   лезе корицата на италианския   ки времена.



                                                                                                     ж енат а дне с  37
   34   35   36   37   38   39   40   41   42   43   44