Page 43 - Book JD04_WEB_Pages

с т рах лозе г ази. без паник а и си нос ет е хав ли я

върху паркета. Плюнчеха солети, Пълна каша. Първата седмица на „Ти защо стана от компютъ-
правеха топчета от тях и си ги всеобщо объркване мина като ра? Веднага сядай обратно!”.
пъхваха в ушите. Обожаваха да се сцена от филм, сниман в телефон- Като е на компютъра, вече знам,
спъват един друг и най-редовно на централа. Нонстоп, ама като че учи, а не гледа клипчета в
се оказваха със счупен зъб или ви казвам нонстоп, това е самата YouTube, пък и шансът за посто-
сцепена брадичка. Преди да про- истина, се надвикваха: „Какво е янни въпроси към мен, кавга с
ходят, пълзейки, успяваха да се Zoom?”, „Госпожата по математи- брат или сестра, разиграване на
качат на кухненския плот, а оттам ка е във вайбър”, „Ама в коя група кучето рязко намалява. Което е
– върху хладилника. Така се оказ- – родителската или ученическа- шанс и аз да мога да си върша ра-
ваха по-близо до тавана, отколко- та?”, „Класният каза да видя кода ботата. Докато имам такава...
то до пода. Не, не ме питайте как си за достъп”, „Мамо, тая програ- Домашната работа
става това! ма не тръгва”, „Много си зле – ти Не на учениците, на майките. Така
И аз не знам, знам само, че си в Школо, не си в Classroom”, мечтаният хоум офис в период
беше тихо! „Мамооо, сега аз имам часове, на карантина определено не из-
След подобна тишина панически кажи му да стане от компютъра- глежда като рекламен клип за
тичахме до „Пирогов”, но... там ааа!”, „Как да видя домашното”, жилищен кредит, в който домът е
лекарите вече ни познаваха и, „По-тихо, влизам в час”, „Извиня- просторен и винаги сияе от чис-
поклащайки глава, само питаха: вайте, г-жо, някой звъни и кучето тота, децата са усмихнати, а за ро-
„Този път какво е?” и грабваха от лае” , „Г-не, може ли да повторите, дителите най-голямото щастие е
ръцете ми поредното окърваве- че моята връзка прекъсна”, „Ма- да правят палачинки в луксозна-
но, пищящо от болка хлапе. На моооооо, Йордан пак не си е сло- та си светла кухня и да се гушкат
изпращане се шегуваха, че ще ни жил слушалките, как да решавам с челядта. Не! Истината е друга. И
извадят златна карта за редовни задачи, докато му слушам целия протича така:
„клиенти”. А моето сърце всеки клас”... Всяка стая стана мултифункцио-
път умираше по малко. Просто Първия ден имах чувството, че нална – спалня, класна стая, биб-
се молех на Бог да се приберем ще полудея, няма да издържа, лиотека, физкултурен салон, иг-
цели – зашити, наместени, опе- няма начин! Управляващите я ми- рална зала и столова се сместват
рирани, с гипс, с пирони, с шини, слят една, дето няма как да стане. в 15 квадратни метра. И без да
но... цели. Живи, за да оздравеем. Обаче то взе, че стана. ядем бисквитките на Алиса, ус-
С годините изработих рефлекс да Децата стават сутрин, увиват си пяваме да разтегнем стените и да
скачам като ужилена, щом усетя, завивките около кръста, сменят вкарваме вътре целия си живот,
че е станало тихо. Днес отново само тениската и с долнището от който иначе се простира из це-
скочих. Търсих като коте – миш- пижамата и блузата за училище лия град.
ка, като куче – наркотици. Нооо сядат по компютрите и учат. Опитвайки да не се примиря с
нищо не намирах. Паниката се Зъбите си мият в първото истината, аз амбициозно сутрин
увеличаваше, все едно междучасие. ставам поне час преди всички, за
Генерала е в хола ми, а аз съм В следващото закусват. В голямо- да мога да поработя на компютъ-
без маска. то редят пъзел. От време на вре- ра, докато другите спят. По пътя
Нищо. Обиколих апартамента, за- ме някои междучасия прекарват към банята събирам чорапи от
дъхана, все едно съм обиколила в общия чат – като в истинско учи- пода, подминавам банята и оти-
националния стадион. Пак нищо. лище. Дори имат часове по физи- вам към пералнята, за да хвърля
По едно време спрях и се огледах. ческо – снощи единият от близна- в нея чорапите. Казвам си, сега е
Децата седят по компютрите, гле- ците затвори вратата, за да не ме времето да заредя пералнята –
дат втренчено в екрана, на който вижда госпожата, и от съседната да върти, докато върша другите
се сменят профилите на учите- стая чувах как подскача и тропа, неща. Отивам да взема още дрехи
лите и съучениците им, и пишат. прави някакви упражнения... за пране, по пътя прибирам сухи-
Оказа се, че е тихо... защото учат! Не съм сигурна, че искам днес те тениски от сушилнята. Вървя
Господи, какво доживях?! Време да виждам съседката под нас. Тя към гардероба да ги оставя. Тръг-
на карантина, в което дори съм каква вина носи, че аз съм родила вам обратно към прането. По
благодарна за моментите, когато три деца? Ама пък аз каква вина пътя виждам боклуци, протягам
може да има тишина без беля. нося, че ни сложиха под каран- се за метлата и ги събирам набър-
Домашното обучение тина? Управляващите измислиха зо. Отивам да изхвърля лопатка-
Като съм започнала, нека да ви обучение под карантина, обаче та в боклука. Той – препълнен от
разкажа за него. Трите ми деца някой измисли ли как успоредно снощи. Събирам го и отивам да
учат в три различни училища. Ка- да вървят работа под карантина, го оставя до входната врата, за Скачам като
ката и единият от близнаците са майчинство под карантина и до- да го изхвърля, когато излизам
първа смяна, другият – втора. И макинство под карантина – ама да разходя кучето. И това е моя... ужилена,
така, от едната стая чувам корей- всичко наведнъж?! домашна работа.
ска реч, от другата: „Господине, Стигнах дотам да казвам това, Никога нямам празен курс, щом усетя,
закачих моите задачи, виждате което сама не вярвам, че чувам затова, връщайки се да сложа
ли ги?”, докато в същата стая дете (защото обикновено се карам, че нов плик в коша, се сещам, че че е станало
номер 3 спи. А на мен ми се иска децата са втренчени в екраните ралнята. Пъхам дрехите. Слагам тихо.
бях започнала да зареждам пе-
да седна да работя на компютъра. на таблети и компютри):

ж енат а дне с 41