Page 87 - Book JD04_WEB_Pages

без рам к а

е да редактира добре, профе- нощем, тогава съм по-концен- итвам да я осветля. Изкуството е
сионално и съобразявайки се с трирана. Пространството не, добавена реалност, то променя
личния си опит, защото авторът, аз се ограждам от него и не му света, шлифова го и ти дава една
така или иначе, пише през себе принадлежа. Не завися от него подобрена версия. Лично на
си, през своя мироглед и опит. и не се оставям да ме огранича- мен това ми е много нужно, ина-
Текстът обаче не му принадлежи ва. Затова и не ми пречи къде в че съм загубена.
и той не трябва да забравя това. пространството се намирам, ко- Разкажи за „Светлата страна
Какъв според теб трябва да е гато мисля върху текст. на тротоара“?
човекът-поет освен добър ре- Какво щеше да правиш, ако не Там винаги има хора от твоята
дактор? можеше да пишеш? кръвна група. Там всичко, което
Най-важното е да е чист. Освен Сладкиши – с огромно удоволст- видиш, може да бъде знак или
това, не трябва да се страхува вие. И щях да садя гори. И щях да символ. Има значение дали све-
да го боли, болката е един от чета книги, защото по-важно е тофарът свети в червено или в
задължителните компоненти. да четем, отколкото да пишем. зелено. Светлата страна на тро-
Пишещият човек трябва да умее У нас авторите не печелят от тоара е необходима точно тол-
да държи сърцето си високо, въ- творчеството си, знаем. Но за- кова, колкото и тъмната. Въпрос
преки нея. С една дума, трябва служава ли си труда, енергия- на избор е по коя от двете ще се
да е почтен. Това е една малко та и емоцията, които се влагат осмелиш да вървиш, а аз винаги
старомодна дума, боя се, че е и в създаването на един стих избирам да вървя по светлата.
старомодно състояние, но ако например? Ти имаш ли тъмна половина?
един автор не е почтен с думите, Винаги си заслужава, защото те Че кой няма? Не се разбирам с
ще проличи веднага. учи на много за теб самия. Учи тъмната си половина. Според
Как виждаш утрешния поет? те да си по-прозорлив, да виж- мен, в нея са всички травми, кои-
Искам да е честен. Много ми се даш неща, които си заслужава то сме преживели. Опитвам се
иска и да е отдаден на поезията, да бъдат видяни и разказани. да не позволявам на тъмнината
а не да прави „хрумки“. Знам, че И да бъдеш честен със себе си. да ме управлява, защото не бих
в момента това е част от тренда, Всичко би могло да бъде казано искала да съм подвластна на
но знам и че ще отмине, защото със стих. Много е важно да си ис- травматичните си преживява-
писането е процес. Всичко от- крен. Учат ни в живота да не сме ния.
минава, всяка „модна“ техника много искрени, защото боли. Но Припознават ли се хората в
и тенденция бива заместена от в литературата е много важно твоите стихове?
друга – това е една непрекъсна- да си искрен в основанията си. Да, срещам много млади хора,
та синусоида. Не знам какъв ще И да пишеш за големи неща, не които се припознават. Това е не-
е бъдещият човек, какви ще са за себе си. вероятна награда.
потребностите му и интересите Позволяваш ли си да се умо- Какво искаш да кажеш на чи-
му, за да мога да предположа риш? тателите си с тази книга?
накъде ще тръгне синусоидата. О, да, много ми стиска да си поз- Искам да им дам възможност
Но си представям бъдещия поет воля да се уморя. Но не си поз- да преживеят няколко живота,
свръхинформиран и свръхбо- волявам отчаяние, то ни напада, плюс собствения си. Опитвам
лезнен. Тъй като напоследък е а не ни принадлежи. Силно се се да разказвам истории през
модерно да сме рационални (не, боря с отчаянието и угнетение- стихотворенията. Това, което
че аз съм), очаквам да е по-емо- то, дори в моменти на тъга се оп- бих искала да кажа на читателя,
ционално интелигентен, по-ем- е, че ние измисляме света през
патичен. въображението си, имаме сво-
Колко е вярно, че в поезията бодата да го правим. Паметта не
всичко е позволено? фиксира действителност, а пре-
Тъй като аз вярвам, че думите живявания. Тя е субективна като
имат сугестивна сила, не е добре всичко останало. Другото е, че
всичко да бъде позволено. Рабо- винаги имаме избор. Можем да Изкуството
тиш с подсъзнанието на хората, изберем да си носим крилете, да е добавена
нямаш право да го замърсяваш. ги държим разтворени.
Аз самата не си позволявам да А защо избра криле точно от реалност,
играя с думите непрофесионал- папиемаше?
но, боя се, че са преупотребени. Папиемашето е една специална то променя
Например, аз съм внимателна смес от брашно и хартия – няма
с твърде големите думи като нищо по-метафорично, според света,
„поезия“, „творец“ – по-малки, мен. В него има една специфич-
по-леки думи трябват. Старая се на нетрайност. Аз много бих шлифова го и
да спазвам хигиена и да пиша, искала да съм адепт на нетрай- ти дава една
когато вече не мога да не пиша. ното, то е прекрасно. И с крилете
Какво е от значение, когато е така – ако ги носим постоянно, подобрена
пишеш? ще се изцапат неминуемо. А ни
Има значение времето – пиша трябват чисти криле. версия.

Четете стихове от Ина Иванова на стр. 110
ж енат а дне с 85