Page 89 - Book JD04_WEB_Pages
P. 89
к акво и к ак чет еш
нощното шкафче. концерт на Били Айлиш, дълго
Когато се научих да чета, бях по- мечтан от 12-годишния. Имахме
малка от него, на пет. И поглъ- планове за Гърция, за прекрас-
щах книгите с ненаситността, с на лятна ваканция в китното ни
която някои деца ядат бонбони. селце. И още много, много чу-
Бях абонирана в кварталната десни мечти обсъждахме вечер
библиотека и всеки понедел- на масата - за мача на Кобрата в
ник отивах, малко момиченце с Англия или може би за футбол-
конска опашка, и отмъквах към ния финал в Истанбул, ако наши-
къщи цял найлонов плик с 5-6 ят любим отбор се класира.
книги. До другия понеделник. Заради тези многобройни пъту-
Бързо приключих с детската вания получих и своя коледен
секция и се впуснах в сектора подарък от децата - абонамент
за възрастни. Там открих “Мал- за цяла година за Storytel, за
вил” на Робер Мерл, първата ми да мога да слушам, докато шо-
постапокалиптична книга. Чес- фирам, докато се возя, докато
то си мисля за нея и май трябва летя - сама или всички заедно. И
да си я препрочета. още на коледното ни пътуване
В тази история исках да ви раз- влезе в употреба. Заедно слу- фитнесманиакът.
кажа шахме “Българските хроники” – Пускай си го, докато готвиш,
за любовта си към книгите и на Стефан Цанев. Сама започнах маме, или докато чистиш, или
как открих Storytel, “Шантарам”. Изслушах всички докато разхождаш кучето - до-
но както и в повечето ми ис- разкази на О’Хенри, когато със пълни художникът.
тории, сюжетът хвана съвсем снаха ми водихме децата на ски. А малкият ми читател ме гушна:
различна посока. Нищо чудно, Хубаво беше, но сега ми звучи – Искаш ли да слушаме заедно
че така се случва с писаното сякаш е било в друг живот. приказки, нищо, че вече мога да
слово, след като животът прави Онзи ден, на вечеря, се сетих, че чета? После можеш да ме изпит-
същото. Планираме, мечтаем, поне от месец не съм отваряла ваш като госпожата.
структурираме и организираме, приложението. Казах ли ви? Децата винаги имат
а после някой китаец изяжда по- – Ех, деца, видяхте ли сега какво решения.
ловин суров прилеп и всичките стана с коледния ви подарък? Коледният ми подарък
ни идеи отиват по дяволите. Почти не съм го ползвала вече отново е актуален.
Тази година ние трябваше да пъ- цял месец, откакто не пътуваме Светът се променя, а с него и
туваме. Много при това. Имахме за никъде. И кой знае кога пак ние.
планове за Доминикана след ще ми потрябва. Някой ден ще можем да пътува-
броени дни, където ни очаква Изобщо не се замислиха, преди ме отново, а засега ми стига да
братът на съпруга ми, любим и да отговорят. пътувам с книгите си - и онези на
единствен чичо на децата ми. – Можеш да го слушаш, докато нощното шкафче, и тези в слу-
Имахме планове за Германия, за караш велоергометъра - каза шалките ми…
ж енат а дне с 87