Page 29 - Book _WEB_130

пер ли в „к оронат а“

алността по един ирационален
начин, може да стане основа-
ние за формиране на натрап-
ливости и фобии. А панически-
те кризи са съпроводени и с
много и неприятни чисто фи-
зически усещания, които при-
личат на сериозни телесни
заболявания – инфаркт, ин-
султ, парези, парализи и др. Те
отново пораждат страхове и
така се създава порочен кръг.
Всички емоции е добре да се
„изкарват“ навън, да се венти-
лират, тъй като по този начин,
освен че се освобождаваме от
тях, имаме възможност, гово-
рейки за проблема, да излезем
от него и да го огледаме отвън,
под друг ъгъл. А това помага.
Според д-р Дейвид Кеслер
онова, което чувстваме в мо-
мента, е скръб. Скърбенето
обикновено е лично прежи-
вяване, но сега скърбим на
микро- и макрониво. Как да те инструменти за справяне Психичното здраве у нас по
управляваме тази колектив- с масовата психоза, с колек-
на печал? И как да намерим тивната паника? традиция се неглижира.
баланс с нашата лична тъга? Най-удачно е тя да не се създа-
Управлението на колективна- ва, т.е. отговорността основно
та печал би следвало да стане е на институциите, които упра- делени за целта болници, с въз-
в рамките на изготвени про- вляват тези процеси – начина можност за адекватно лечение
грами за справяне с психоло- на говорене, поднасянето на и на двете болести. Но, явно
гическите ефекти от кризата. информацията, честотата, с за МЗ тези хиляди болни не са
За съжаление у нас не ми е която това се прави, мерките, важни. С което, впрочем, се
известно да има такива. В това които тези институции вземат. сблъсквам ежедневно. И това
отношение сме принудени да На второ място, може би даже поражда гнева ми.
се справяме индивидуално. на първо, са медиите в този Ще има ли нарастване на хо-
Възможностите за онлайн кон- процес – те също имат огромна рата с невротични разстрой-
султации и отворените теле- роля в създаването или несъз- ства? И може ли да се предо-
фонни линии от различни НПО даването на тази масова пси- тврати това?
са крайно недостатъчни. Моят хоза. А в лично качество, всеки Вече има такава тенденция.
съвет е хората да търсят без ко- един от нас е задължително да Може да се намали темпът, но
лебание помощ от специали- спазва информационна хигие- трябва да се работи в тази по-
сти – психолози и психиатри, на – да набира информацията сока на ниво обществено здра-
когато усещат, че не се справят от надеждни източници и да веопазване. Не виждам усилия
сами с тази печал. посвещава на кризата не пове- от страна на институциите.
Ако приравним случващото се че от 5-10 минути дневно. Психичното здраве у нас по
към скръбната реакция при за- Кой е най-големият ви страх, традиция се неглижира.
губа на близък, то би трябвало свързан с лекуването на пси- Да си представим, че всичко
в рамките на 6-8 седмици да ни хично болните в момента? е свършило – скоро или не
„просветлее“, т.е. да започнем Най-големият ми гняв, а не чак толкова скоро. Травма-
да се чувстваме малко по-спо- страх, е, че два месеца след тичната ситуация обаче ще
койни и по-ведри. Все пак да началото на извънредното по- остави своите драматични
не забравяме, че тук не става ложение, все още Министер- последствия не само върху
дума за физическа смърт, а за ството на здравеопазването не света, какъвто го познава-
социална дистанция. Да, в ня- е определило алгоритъма, по ме, но и върху вътрешния ни
кои случаи при някои хора тя е който ще се лекуват психично психичен свят? Могат ли да
почти като социална смърт, но болни с Ковид-19, т.е. ние не се предвидят отсега маща-
все пак трябва да си помагаме знаем какво да правим. Това бите на посттравматичния
и да се справим. ще са болни с две много сери- шок, в който ще се окажем
Като психиатър можете ли озни заболявания, които би като хора? Притеснява ли ви
да кажете кои са най-удачни- трябвало да се лекуват в опре- онова, което ще се случи „на

ж енат а дне с 27