Page 39 - Book _WEB_130

пер ли в „к оронат а“

машният ни интернет се пре- навън изгря слънце, раззелени по-често от преди, защото се
върна в „хляб насъщен”, защо- се и всичко живна. Тази изола- притесняваме повече за здра-
то същият този интернет сега ция може и да ни отне много вето им. Или пък съседите. Ни-
е едновременно и училище, и излишни разточителства, но кога преди не съм си общувал
църква, и ресторант, и магазин, пък ни даде други. Например толкова със съседите, макар и
и концертна зала... Дали окон- лукса да търсим и намираме от разстояние. Чувството, че
чателно виртуалното не стана самовглъбение. Или просто споделяме обща съдба на съ-
вирулентно? Ей такива разни да седим и да гледаме зареяно килийници, вероятно ни кара
неща се чудя. през прозореца. Да се любува- да се погледнем с други очи.
Физически сме затворници с ме на цъфтежа на дърветата, Или пък да вземем всички тези
маски, но те не пазят душата. да наблюдаваме гнезденето видеочатове и конферентни
Къде търсиш спасение, как- на сойките и играта на ухаж- връзки в платформите за ви-
во ти дава утеха и кураж? ване на дворните котараци. деосподеляне. Никога преди
Не съм загубил и за секунда Всевъзможни подобни малки не бях „ходил” в мазето на Ор-
нито кураж, нито утеха. А спа- очарования на мирозданието, лин Павлов или в спалнята на
сение намерих в това, от което за които преди не сме имали Лейди Гага. Катето Евро, която
винаги съм странял. Домаш- нито време, нито очи. иначе познавам от десетиле-
ният уют. Прибрах се в Бълга- Какво най-вече отнема от тия, ме научи дистанционно да
рия на 15 март, когато извън- теб тази социална и физи- правя козунак. Открих няколко
редното положение бе вече в ческа изолация? А какво ти прекрасни, непознати за мен
сила и на летището трябваше дава? художници чрез една група
да подпиша декларация, че Липсва ми свободата, която за споделяне на изкуство във
ще остана под двуседмична ми даваше дори самото чув- фейсбук. Като се замисля, всич-
карантина. Наложих си сам не ство, че мога да замина когато ко това е изумително! По един
14, а 40-дневна изолация, за- и където поискам. Живях пре- парадоксален начин дистан-
щото думата „карантина” идва калено дълго с това приятно цията ни направи по-свързани.
от иналианската quarantena, опиянение и явно съм се при- Има ли урок, който научи –
което значи четиридесет. И из- вързал към него. Да мога да лично за себе си и за света, в
ненадващо, дано не прозвучи се кача на първия самолет за който живеем?
темерутски, това по някакъв някъде, където ми скимне, бе Надявам се всички заедно да
странен начин ми се хареса. през годините мой спасителен научим уроците си като обще-
Останах си вкъщи повече, от- бряг, а тази криза го превърна ство. А иначе за себе си раз-
колкото предполагах, че мога. в томителен блян. Липсва ми брах, че мога да живея кротко
То нямаше и къде да ходя тол- дори възможността да мога да и спокойно в усамотение и раз-
кова, а и времето навън беше седна в някое кафене на ожи- мишление, без това да ме дове-
странно. В началото на април вена улица, без значение дали де до депресивни и суицидни
в София валя сняг, какъвто не в София, Маракеш или Рим, състояния.
е имало и през декември. При- и да гледам шарените тумби Може ли битката с корона-
ятелите ми знаят, аз от години хора. Но предполагам, че това вируса, начинът, по който
упорито бягам от зимата. Взе- не е останало безвъзвратно се води, и последствията от
мам си годишната отуска през в миналото. Странно е, но ми нея, да разбъркат морална-
студените месеци, а не през ля- липсва да виждам много хора. та и ценностна координатна
тото, и се запилявам някъде по Всякакви хора. Близки, далеч- система, да променят пред-
тропиците. И тази година на- ни, без значение... Аз всъщност ставите ни за добро, лошо,
правих така, но зимата и панде- цял живот работя с хора. И смело, достойно…
мията ме изненадаха. Затворих това няма как да не ми липсва. Светът отдавна е изправен
се вкъщи, запалих си камината. Срещите, запознанствата, об- пред фундаментални въпроси
Имам чудесна библиотека, за мяната на думи, впечатления, за бъдещето си. Нашата коор-
която винаги съм страдал, че идеи, знания, споделянето на динатна система, морална и
не ми остава толкова време, красиви моменти, на хумор, на ценностна, се променя непре-
колкото ми се иска. Сега се на- храна, на енергия, флуиди, ви- къснато, както от развитието
мерих в цялото време на света. брации, че даже и на банални
Позачетох се, дори се върнах вируси... Всичко това е част от Не искам да си представям
към някои любими стари кни- магията на човешкото общува-
ги, които не бях отварял от уче- не. Това, което ни прави живи свят, преграден с нови стени,
ническите години. Захванах се хора, отличавайки ни от ро-
с кулинарни изкушения. Изгле- ботите, социопатите и отшел- натоварен с безброй абсурдни
дах с удоволствие филми, кои- ниците. Отчуждението винаги
то не бях успял досега или пък е реална заплаха, дори и без регулации, в който хората не
такива, които уж бях „минал”, пандемия. Но си давам сметка
дремейки в някой самолет и за друго. В условията на соци- се прегръщат, не се целуват,
нанякъде... Беше ми приятно, ална и физическа изолация чу- нито се здрависват дори.
топло, уютно. Междувременно ваме роднините и близките си

ж енат а дне с 37