Page 41 - Book JD04_WEB_Pages
P. 41

с т рах лозе г ази. без паник а и си нос ет е хав ли я



               ша. Умът ми неизменно го асо-  ничката на малък шпиц почти
               циира с психопатия и крещи:   се нахвърли върху мен, защото
               „Бягай!“.                 се опитах да го погаля с голи
               Всички тези мои страхове са   ръце. А някаква ОФ-деятелка
                     под контрол –       тръгна да вика полиция, когато
               не карам бързо, не качвам пи-  видяла двама тийнове, хванати
               яни (дори не ги доближавам),   за ръка.
               не ходя по чукари, поддържам   Тогава  добавих  към  списъка
               доволно разхвърляни живота и   с умерените си страхове още
               къщата си, но винаги си държа   един – коронафобия. Опреде-
               куфара под ръка.          лено тази гад ме вцепенява.
               И ето на – от месец сме под ка-  Но не ме е страх
               рантина и аз нямам никакъв   непременно от смъртта.
               контрол над тази ситуация. Не   Тя, така да се каже, е единстве-
               само контрол, аз и читава маска   ната константа в колебливото
               нямам.                    ни съществуване. Разбира се,
               Животът ми не се е променил   предпочитам да дойде, дока-
               кой знае колко. Или по-скоро,   то се пека на плажа с коктейл
               промени се, но не се оплаквам.   в ръка, вместо да я дочакам в
               Работя (от дивана вкъщи), раз-  претъпкания коридор на някоя
               хождам кучето на полето в края   болница.
               на квартала, размотавам се по   Но най-вече ме е страх от живо-
               пижама, чета и слушам книги на   та, който тече междувременно.
               балкона и готвя завъртени ман-  Ако ни предстоят дни, в кои-
               джи. Май единственото, което   то само редуваме депресия с
               осезаемо ми липсва, е пътува-  истерия, за какво са ни? Ако   бягане от час. Страхувам се, че
               нето. Във всяка друга ситуация   се научим да се гледаме подо-  несигурността ще разклати се-
               бих приела тези дни като пода-  зрително, да доносничим и да   мейството ми повече от всяка
               рък.                      треперим в напрежение, това   болест.
               Но колкото и да кича терасата с   живот ли е? И кой въобще ви е   Страхувам се толкова много, че
               цветя и да се гмуркам в работа   казал, че социалната дистанция   съм готова да скоча с бънджи,
               и сериали, във въздуха се носи   означава да се превърнете в со-  вързана с произволен пияни-
               зловещо усещане на        циопати?!                  ца; да полетя с делтапланер; да
               невидима заплаха и долита   Страхувам се, ча майка ми е  се изложа жестоко, да сгреша,
                   дори до моя балкон.       самотна и нещастна     само и само да раздвижа това
               В редките ми излизания сре-    в своята изолация     блато на дебнеща тревога и
               щам хора, които гледат лошо    „за нейно добро“.     пълзящ страх.
               над полускритите си лица и ста-  Страхувам се, че дъщеря ми   Мъдрец ли съм, ако се страху-
               рателно ме избягват, като мина-  не вижда приятелите си и губи   вам от самия страх? Или просто
               ват на другия тротоар. Собстве-  вкус към приключения, смях и   един глуповат страхливец?
































                                                                                                     ж енат а дне с  39
   36   37   38   39   40   41   42   43   44   45   46